"Ох, какви устни само, завиждай Анджелина"… Знам, че е изключително непрофесионално, но това е първото нещо, което дълго се въртеше в главата ми при вида на Том Харди. Междувременно, след старателно проучване, трябва да призная, че очевадно физическото вече е оставено настрани, а думичката в главата ми вече е само една - "респект".

Едуард Томас Харди е роден на 15 септември 1977 г. в Хамърсмит, Лондон. Седемнайсет години преди него, пак там, се пръква и един от най-известните зад Океана британски "продукти" Хю Грант. Ако това е показателно по някакъв начин, то явно на Том му се пишат само хубави неща за в бъдеще (като оставим настрана скандалите с разни холивудски проститутки на Хю, разбира се, но за сметка на това Харди пък забърква разни си свои).

Едуард, по-късно известен просто като Том, не може да се похвали със спокойно детство

Тук вина обаче нямат родителите – баща писател и майка художник. Момчето явно си е било повече от буйно и рано, рано се замесва с дрогата и алкохола. Изключен е от училище и често прекарва нощта в ареста за нарушения на обществения ред. Веднъж даже е закопчан и за по-сериозното - кражба на кола и притежание на оръжие. На 19 обаче печели конкурс за модели, а през септември 1998 г. се присъединява към лондонския Drama Centre, където се учи на театър от ментора на Антъни Хопкинс. През 2001 г., идва и екранният му дебют в сериала "Братя по оръжие" (Band of Brothers). След като получава ролята, той напуска престижния колеж и се включва в екипа на "Блек Хоук" (Black Hawk Down). Снима се и като злодея Шинзон в "Стар Трек 10: Възмездието" (Star Trek: Nemesis).

През 2003 г. Том решава да сложи край на досегашния си начин на живот и влиза за лечение в клиника по зависимости

Тогава той признава, че не може да се справи сам и, че, след петгодишен брак, дрогата е допринесла за раздялата със съпругата му Сара Уорд. Вече чист Харди се връща към кариерата си, но решава да помага и на други с неговите проблеми. Театралната компания "Shotgun", която по-късно създава, се захваща с хора в неравностойно положение, които искат да представят свои идеи, свързани със сцената и киното. Неотдавна актьорът помогна и на благотворителната организация "Флак Кеймбридж", на която е патрон, да събере 72 000 долара и така я спаси от закриване.

След лекото си отклонение, по… медицински причини, актьорът продължава с работата си

предимно за театъра и различни британски телевизионни продукции, а сред кинопоявите му се открояват  участията в "Лейър Кейк" (Layer Cake), “Мария Антоанетa” (Marie Antoinette) и “Секс закачки” (Scenes of a Sexual Nature). През 2008 г. получава ролята на красавеца Боб в "Рокенрола” (RocknRolla) на Гай Ричи. Тайната на Боб е, че въпреки мъжкарския си вид, той далеч не е мъж в истинския смисъл на думата. Такава "тайна", оказва се, крие и самият Харди. На въпрос на "Дейли Мейл” преди време дали е имал връзки с други мъже, той отвръща: Разбира се, аз съм актьор.

Заигравал съм се с всичко и всекиго, но вече приключих с експериментите

Шумът около това му изказване е гарантиран. Следва измрънкване под носа, че всъщност казвайки това, той не е имал предвид физически отношения с мъж, но в крайна сметка само той си знае, а интересува ли ни наистина? Не мисля…

Харди гради кариера и с роли на жилави момчета, първата от които е на престъпника Чарлс Бронсън в „Бронсън” (“Bronson”). Плешив, качил 50 килограма мускулна маса и с мустаци, той е просто неузнаваем. Играта му носи наградата за най-добър актьор на Британските награди за независимо кино и носи след себе си филма, с който той печели световна разпознаваемост. И въпреки че този път не му се налага да е лошия, за ролята си в "Генезис" (Inception) той признава: Това, което представлява интерес за мен в тези персонажи, е идеята за "антигероя", фактът, че това, което вършат, не е почтено и въпреки това човек е на тяхна страна.

Това е хубавото - нещата не са черно-бели

Не са, не са, шарени са – на квадрати и на точки, що се отнася до работата му в киното. След огромния успех на "Генезис" той се заема с ролята на Рики Тар в "Дама, поп, асо шпионин" (Tinker, Tailor, Soldier, Spy), за да стигне до "Бойна кръв" (Warrior). Ролята, сякаш, е писана за него. Харди е борец отвсякъде, напълно запознат с вътрешните си конфликти. "Борбата е в мен. Боря се като всички останали, опитвам се да бъда най-доброто, на което съм способен”, споделя той. Взел си е бележка от предишните прегрешения, няма две мнения по въпроса.  

И сякаш, за да разнообрази, актьорът се включва в екшън-комедията "Шпионски свалки” (This Means War), която ще излезе съвсем скоро и по родните киносалони. През тази година предстои премиерата и на "Черният рицар:Възраждане” (The Dark Knight Rises), където той се връща към обичайното си амплоа и се изявява като химически напомпания мъжага Бейн – най-големият враг на Батман.

Визията му е наистина чутовна и като се замисля, някак, не мога да се сетя за по-подходящ актьор за случая

Името му се спряга за ролята на Ал Капоне, както и на Лудия Макс в четвъртото продължение на филма.

Като за финал, да си дойда аз на думата за любимите ми клишета. Медиите тръбят "Той е голям", "Том Харди е новият Марлон Брандо"… Ох… Голям е, да (със своите 178 см и внушителни, ако реши, мускули), но не защото някой е решил така. Голям е с поведение, отношение и добра игра (и то не само на големия екран, а и в многобройните си сценични изяви, за които само съм чувала. Е, ако се намери някой да спонсорира едно пътуване до Острова, например, инфото ми може и да е от извора :P). Та, говорете си, моля, не му пречите. Не излизаш на сцената да ядеш, отиваш там, за да бъдеш изяден*.

*Цитат, за който се твърди, че е на актьора. Не успях да открия кога и къде точно е изрекъл този бисер, надявам се да е достоверен… Въпреки това някак напълно отговаря на него :)