
Независимостта е окончателен етап от разпадането на Югославия, заяви на извънредното заседание на парламента премиерът на Косово Хашим Тачи. Той определи случващото се като "болезнен процес", съобщи ИТАР-ТАСС.
"От днес нататък Косово е гордо, независимо и свободно. Ние никога не сме преставали да вярваме в мечтата, че един ден ние ще застанем сред свободните нации на света и днес това стана", каза Тачи.
Сърбия никога няма да признае независимостта на Косово,
заяви от своя страна президентът на Сърбия Борис Тадич в изявление, направено в момента, когато косовският парламент гласува единодушно провъзгласяването на независимостта на южната сръбска област, предаде АФП.
Сръбският премиер Воислав Кощуница осъди отделянето на провинцията и я определи като "фалшива държава": "Днес незаконно беше обявена фалшивата държава Косово на онази част от територията на Сърбия, която е под военния контрол на НАТО. До това незапомнено беззаконие се стигна заради деструктивната, сурова и неморална политика на силата, която провеждат САЩ", заяви Кощуница.
С този акт целият свят разбра, че Америка поставя силата над хартата на ООН и е готова самоволно, безогледно и грубо да наруши международния ред заради своите военни интереси, смята сръбският премиер.
България има своята национална позиция по въпроса
"По договореност с нашите партньори, тя ще бъде обявена след като новата ситуация бъде обсъдена утре в Брюксел от външните министри на страните-членки на Европейския съюз", се посочва в изявление на говорителя на МВнР Димитър Цанчев.
Българската страна се ръководи преди всичко от необходимостта за запазване на стабилността в региона и избягване на ескалация на напрежението в и около Косово, се отбелязва в изявлението.
Развитието на Косово през последните години,
представено от международния редактор на bTV Валери Маринов: "След Втората световна война Тито гледаше да дава изява в една или друга степен на всичките шест републики във Втора Югославия, в това число и на Косово - през 70-те години телевизията на Югославия имаше редовно новини на албански език. През 1974 г. Тито прави Косово автономна област.
През 1989 г. Слободан Милошевич промени радикално тази политика и ликвидира автономията на областта. Промяната в настроенията сред албанците не закъсня. В началото на 90-те години те бяха между 80 и 90% от населението в областта. През втората половина на ХХ век етническите албанци станаха повече от сърбите в района, смятан за люлката на сръбската християнска култура, история и религия.
През 70-те и 80-те години раждаемостта сред косовските албанци е най-високата в Европа. В същото време едва около 12% от тях имат работа.
Първите вълнения в областта са още през 1981 г. През 1992 г. - в разгара на разпадането на Югославия, албанците гласуват за отделяне на областта и декларират аспирации към Албания. Пет години по-късно стават и първите сблъсъци между сръбски полицаи и Армията за освобождение на Косово - по онова време малка въоръжена формация на косовските албанци. Появяват се и първите зони от които АОК изцяло изгонва сърбите.
1998 г. е време на сблъсъци и преговори. Сблъсъци между АОК и сръбската полиция и армия. Преговори на политическо ниво.
1999-а е годината на косовската криза - сблъсъците провокират хуманитарна и бежанска криза сред косовските албанци. НАТО бомбардира Сърбия за да застави режима на Милошевич да изтегли армията от Косово. След бомбардировките Косово става протекторат под егидата на ООН".
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google




















