Независимостта е окончателен етап от разпадането на Югославия, заяви на извънредното заседание на парламента премиерът на Косово Хашим Тачи. Той определи случващото се като "болезнен процес", съобщи ИТАР-ТАСС.
"От днес нататък Косово е гордо, независимо и свободно. Ние никога не сме преставали да вярваме в мечтата, че един ден ние ще застанем сред свободните нации на света и днес това стана", каза Тачи.
Сърбия никога няма да признае независимостта на Косово,
заяви от своя страна президентът на Сърбия Борис Тадич в изявление, направено в момента, когато косовският парламент гласува единодушно провъзгласяването на независимостта на южната сръбска област, предаде АФП.
Сръбският премиер Воислав Кощуница осъди отделянето на провинцията и я определи като "фалшива държава": "Днес незаконно беше обявена фалшивата държава Косово на онази част от територията на Сърбия, която е под военния контрол на НАТО. До това незапомнено беззаконие се стигна заради деструктивната, сурова и неморална политика на силата, която провеждат САЩ", заяви Кощуница.
С този акт целият свят разбра, че Америка поставя силата над хартата на ООН и е готова самоволно, безогледно и грубо да наруши международния ред заради своите военни интереси, смята сръбският премиер.
България има своята национална позиция по въпроса
"По договореност с нашите партньори, тя ще бъде обявена след като новата ситуация бъде обсъдена утре в Брюксел от външните министри на страните-членки на Европейския съюз", се посочва в изявление на говорителя на МВнР Димитър Цанчев.
Българската страна се ръководи преди всичко от необходимостта за запазване на стабилността в региона и избягване на ескалация на напрежението в и около Косово, се отбелязва в изявлението.
Развитието на Косово през последните години,
представено от международния редактор на bTV Валери Маринов: "След Втората световна война Тито гледаше да дава изява в една или друга степен на всичките шест републики във Втора Югославия, в това число и на Косово - през 70-те години телевизията на Югославия имаше редовно новини на албански език. През 1974 г. Тито прави Косово автономна област.
През 1989 г. Слободан Милошевич промени радикално тази политика и ликвидира автономията на областта. Промяната в настроенията сред албанците не закъсня. В началото на 90-те години те бяха между 80 и 90% от населението в областта. През втората половина на ХХ век етническите албанци станаха повече от сърбите в района, смятан за люлката на сръбската християнска култура, история и религия.
През 70-те и 80-те години раждаемостта сред косовските албанци е най-високата в Европа. В същото време едва около 12% от тях имат работа.
Първите вълнения в областта са още през 1981 г. През 1992 г. - в разгара на разпадането на Югославия, албанците гласуват за отделяне на областта и декларират аспирации към Албания. Пет години по-късно стават и първите сблъсъци между сръбски полицаи и Армията за освобождение на Косово - по онова време малка въоръжена формация на косовските албанци. Появяват се и първите зони от които АОК изцяло изгонва сърбите.
1998 г. е време на сблъсъци и преговори. Сблъсъци между АОК и сръбската полиция и армия. Преговори на политическо ниво.
1999-а е годината на косовската криза - сблъсъците провокират хуманитарна и бежанска криза сред косовските албанци. НАТО бомбардира Сърбия за да застави режима на Милошевич да изтегли армията от Косово. След бомбардировките Косово става протекторат под егидата на ООН".
