"Държавна сигурност (ДС) е навсякъде - е изводът на Екатерина Бончева от Комисията по досиетата. - Има изненади, дотолкова, доколкото някой път се натъкваме на име, което никога не съм предполагала, че може да е свързано с тези служби. Но няма изненади, защото с всеки прочит на документите и все повече навлизайки в темата, в технологията, аз се убеждавам в едно: че Държавна сигурност е един репресивен и развращаващ апарат" (вж. пълния списък; гледай видео). 

Агенти на ДС са били зам.-министърът на здравеопазването Матей Матеев, на социалната политика Баки Хюсеинов, на културата Иван Токаджиев, на вътрешните работи - Раиф Мустафа и Румен Андреев.

Сред бившите зам.-министри, които са били агенти в ДС, е и сегашният зам.-кмет на София Минко Герджиков, който е бил щатен сътрудник на Първо главно управление. Сътрудници са били двама зам.-министри на външните работи - Любомир Кючуков, който отказа коментар и Феим Чаушев, който днес научи, че е бил сътрудник.

Имената на доскорошния представител на България в Европейския съюз Станислав Даскалов, както и на действащия ни посланик в НАТО Любомир Иванов също са в списъка. Действащите дипломати, разкрити от комисията като бивши разведки, са посланикът ни в Унгария - Димитър Икономов, в Индонезия - Бойко Мирчев, в Норвегия Никола Карадимов, генералния консул в Милано Иво Иванов. 

Според източници на bTV темата с публикувания днес списък не е била отмината и на заседанието на правителството. Министрите обаче отрекоха. Дипломати от кариерата коментираха, че изваждането на светло на имена на бивши или настоящи разузнавачи, които в момента са в чужбина, е недопустим фал.

Освен Жан Виденов (единственият премиер в списъка), сред по-известните имена на бивши министри са: Васил Чичибаба, министър на земеделието и хранителната промишленост и Милчо Ковачев, съдържател на явочна квартира с псевдоним "Боабаб".

Коментарите

"Няма необходимост от оставки на действащи управляващи, присъстващи в списъка като сътрудници на бившата Държавна сигурност. Това не е повод за дискриминация и лустрация", заяви председателят на парламентарната група на левицата Михаил Миков.

"Няма и европейски изисквания за лустрация на бивши агенти. Отговорността е единствено морална", каза от своя страна Младен Червеняков от Коалиция за България. 

"Законът противоречи на националните интереси, прилага се с цинична перверзност, защото има текстове които могат да бъдат използвани, това е един закон който не само разбърква националната сигурност но и лични съдби на хората, които най -малко може да се каже", коментира Ивайло Калфин.

Това, което в момента се прави спрямо моите колеги, е липса на всякаква отговорност и държавническо отношение. Ние в момента, не само че им затрудняваме работата, но им застрашаваме и сигурността им, отбеляза Феим Чаушев

Агентите на Държавна сигурност трябва да напуснат правителството, категорични са от ДСБ и ОДС. Проблемът, според председателят на ПГ на ОДС Йордан Бакалов е, че премиерът Станишев предпочита да работи с ченгета и те няма никога сами да си подадат оставките.

Според Атанас Атанасов от ДСБ, Държавна сигурност не е преставала да съществува и нейни хора са на възлови постове в държавната власт и в момента, а премиерът Станишев ги оправдава с аргумент, че те не са направили нищо лошо защото са работили за държавата.

Не коментирам тази кал с досиетата, категоричен беше зам.-председателят на ДПС Йордан Цонев.

Посланик Любомир Иванов отказа да коментира информацията, че е бил сътрудник на Държавна сигурност. До момента няма официален коментар и от квартирата на НАТО в Брюксел.

Източник от алианса поясни неофициално за bTV, че НАТО е подготвена за подобни случаи. Още с присъединяването на източно-европейските страни се е очаквало в системата на Северния съюз да влязат, хора работили за комунистическите служби, въпреки строгата проверка при постъпване на работа или на мисия.

В практиките на НАТО съществува система за обмен на поверителни документи, до които нямат достъп всички страни и техните мисии. Тази двойна система за обмен на информация не е само по отношение на източно-европейските страни. Подобни прецеденти за опазване на поверителна информация, за да не се компрометират данни или действия, е имало например с Италия през 80-те години. Също така само преди седмици се оказа, че посоченият за шеф на комитета за специалните служби на алианса - унгарецът Шандор Лаборк, е бил обучаван от КГБ. Въпреки това той бе потвърден на поста.

"Това е по-скоро един вътрешен въпрос за българския народ - да се справи с миналото си. Ние имаме интерес да сътрудничим с хората, които споделят визията за възможностите на ХХІ век, да направим нещо заедно и ще работим заедно с тези хора, а те са много в България, нямате липса в това отношение", коментира от Плевен посланикът на САЩ у нас Джон Байърли.

Министерство на външните работи присъства 16 пъти в решението на Комисията по досиета, която публикува имената на министри и заместник-министри, за които е установена принадлежност към структурите на бившата Държавна сигурност, установи проверка на Агенция “Фокус”.

В решението са имената на трима министри на външните работи в различни правителства: Любен Гоцев, Станислав Даскалов и Стоян Сталев. Останалите 13 са заместник-министри.

По азбучен ред имената на министри и заместник-министри от Министерство на външните работи, за които е установена принадлежност към ДС, са:

Бойко Мирчев, заместник-министър на външните работи. Бил е агент с псевдоним Матеев.

Валентин Петров, заместник-министър на външните работи. Бил е секретен сътрудник с псевдоним Козма в Първо главно управление на ДС.

Валентин Гацински, първи заместник-министър на външните работи и заместник-министър на външните работи. Бил е щатен служител на РУ на ГЩ.

Васил Байчев, заместник-министър на външните работи. Бил е секретен сътрудник на ІV отдел на ДС с псевдоним Стефан.

Димитър Икономов, заместник-министър. Той присъства два пъти в списъка. Първият път е посочен, че е бил агент с псевдоним Георгиев, вторият път – щатен служител в ДС.

Димитър Цанев, заместник-министър. Бил е секретен сътрудник на ДС с псевдоним Цолов.

Иван Гарвалов, първи заместник-министър на външните работи и заместник-министър на външните работи. Бил е секретен сътрудник, с псевдоними Добролюбов, Ников.

Иван Христов, заместник-министър. Бил е щатен служител РУ – ГЩ.

Константин Главанаков, заместник-министър. Бил е секретен сътрудник и агент с псевдоним Войнов. Главанаков е бил и заместник-министър на външно-икономическите връзки.

Любен Гоцев, министър на външните работи - 22.09.1990 г. - 20.12.1990 г. Бил е щатен служител на Първо главно управление.
Любомир Иванов, заместник-министър. Бил е щатен служител на ДС.

Любомир Кючуков, заместник-министър в сегашното правителство. Бил е секретен сътрудник с псевдоним Николай.

Феим Чаушев, заместник-министър в сегашното правителство. Присъства в списъка като агент с псевдоним Бисер. Той е включен с името Петър Юриев Чаушев. Чаушев е бил и заместник-министър на младежта и спорта.

Станислав Даскалов, министър на външните работи -
30.12.1992 г. - 17.10.1994 г. Даскалов е бил също и заместник.-министър на индустрията и търговията, заместник-министър на търговията и заместник-министър на външноикономическите връзки. Според публикуваното решение – той е бил агент и секретен сътрудник с псевдоними Явор, Гастона.

Стоян Сталев, министър на външните работи - 12.02.1997 г. - 21.05.1997 г. бил е агент, с псевдоним Маринов. Бил е сътрудник на ДС.

Христо Миладинов, заместник-министър. Бил е секретен сътрудник с псевдоним Минков.

Двама министри на културата и седем заместник-министри са били сътрудници в различно качество на структурите на бившата Държавна сигурност.

Министрите са Георги Георгиев и Иван Маразов. По азбучен ред имената на министрите и заместник-министрите в Министерство на културата, сътрудничели на структурите на бившата ДС, са:

Борис Огнянов Данаилов, заместник-министър. Сътрудничил е на ДС – управление VІ – І – І. Бил е агент с псевдоним Ван. Снет е от действащ оперативен отчет през 1990 година.

Боян Славчев Скопаков, заместник-министър на културата. Бил е сътрудник на различни отделения на ДС като агент – осведомител с псевдоним Добромир. Снет е от действащ оперативен отчет през 1989 г.

Воля Димитров Русев, заместник-министър. Регистриран е на 8 февруари 1967 г. Осъществявал е сътрудничество в ДС, ПГУ, отдел III, отдел ХI в качеството на секретен сътрудник. Псевдонимът му е бил Ерик. Снет е от действащия оперативен отчет през 1972 година.

Георги Костов Георгиев, министър на културата - 26. 01. 1995
г. - 10. 06. 1996 г. Сътрудничил е на ДС, управление V, отдел VІ. Георгиев е бил агент с псевдоним Иванов. Снет е от действащ оперативен отчет през 1960 г.

Иван Токаджиев, заместник-министър на културата в сегашния кабинет. Сътрудничил е на ОУ – МВР Разград – ДС, отдел 06 и отделение 06. Бил е агент с псевдоним Колев. Снет е от действащ оперативен отчет през 1991 г.

Иван Русев Маразов, министър на културата - 10.05.1996 г. - 12.02.1997 г. и заместник-министър на културата. Маразов е бил агент в ДС, управление VІ, отдел V, отделение І. Псевдонимът му е бил Библиотекара. Снет е от действащ оперативен отчет през 1988 година. Маразов е бил и заместник-министър на културата, преди да стане министър.

Райна Димитрова Гаврилова, заместник-министър на културата. Била е секретен сътрудник в ДС, ПГУ, отд. ХІV. Псевдоним Рада. Няма данни кога е снета от действащ оперативен отчет.

Тодор Кръстев Василев, заместник-министър. Осъществявал е сътрудничество в ДС, отдел „Задгранични паспорти”. Бил е осведомител с псевдоним Иванов. Снет е от действащ оперативен отчет през 1975 година.

Христо Христов Друмев, заместник-министър на културата. Бил е агент, секретен сътрудник в различни отделения: СГУ на МВР-ДС, отдел II, отделение IV; РУ-ГЩ; ДС, ПГУ, отдел IV, отдел ХIII, отдел III. Псевдонимите му са Драганов и Борил. Снет е от действащ оперативен отчет през 1990 година.