В другата обществена група попадат хората с така наречена "европейска ценностна система" - жителите на големите градове, младите, образованите, хората с престижни професии и високи доходи. Това става ясно от изследване на агенция "Ноема". Същевременно от "Синовейт България" обобщават, че за около 1/3 от българите разходите за храна и напитки остават водещи. Въпреки това расте значението на неща, които преди отсъстваха от портфейла на разходите, като пътувания, образование, застраховки.
Прогнозите са за все по-голяма разлика между хората с ниски и хората с високи доходи у нас, тъй като ниските доходи растат доста по-бавно от високите. Докато през 2006 г. само процент от домакинствата са имали доходи над 2000 лева, през миналата година те са надхвърлили 3%.
Според социолозите, разликата в стандарта на живот между големите и малките градове става по- голяма. В столицата и другите големи градове практически няма безработица. В по-малките селища обаче трудно се намира работа и съответно възнагражденията и потреблението там са по- ниски.
С повишаване на цената на жилищата се отбелязва раздвижване на пазара на имоти. В средата на миналата година на 100 домакинства са се падали 89,7 апартамента или къщи, а в края на годината те са средно 88,4. Делът на второ жилище намалява.
Малко над половината (около 55%) от домакинствата имат лек автомобил, което означава, че на всеки втори българин се пада по една кола. Достъпът до интернет вкъщи нараства - глобалната мрежа ползват над 33% от домакинствата. Разходите за мобилни телефони също вървят нагоре, тъй като близо 90% от хората разполагат с GSM.
