Наш екип успя да влезе и в тайнствения лагер до ирано-иракската граница, в който българи и американци охраняват елитни ирански терористи, служили предано на диктатора Саддам Хюсеин. Въпреки че има кмет, град Ашраф е всъщност един тренировъчен лагер. Главната улица е единствената зона, където се допускат чужди лица. На централно място е монументът на революционерката Ашраф, чието име носи селището.
Като последователи на марксизма, членовете на МЕК почитат международния ден на жената с манифестация - причината е, че политическото крило се управлява от дама, жени заемат голяма част от ръководните постове в организацията.
Тук забележителностите са копие на културни паметници в Иран. Тази джамия е подобие на храма в иранският град Исфахан - фасадата обаче е декор, отзад джамията си е едно - казармено бунгало.
Градчето е строго разделено на квартали, мъжете и жените са в отделни сектори - деца няма освен юноши, поверени от родителите си да бъдат възпитавани от организацията.
В лагера всички са бойци - обучени да убиват за организацията. Според МЕК, въпреки гоненията, при промяна на ситуацията в Иран техните членове могат да увлекат стотици хиляди последователи само с преминаване на границата. Затова иранското разузнаване в района на Ашраф е особено активно.
Кап. Сашко Хайтов: "Те финансират тук разни групировки, с цел създаване на изкуствено напрежение между сунити и шиити, така че да се ангажират големи сили в Ирак, да не се ангажират в Иран".
Досега напрежението около базата не се усеща от българите. Те охраняват центъра за задържане и закрила, където вече 4 години са настанени 203-ма бивши членове на муджахединската армия - те са избягали от града Ашраф и са застрашени от бившите си бойни другари, от иранските и иракските власти също.
Бившите членове на МЕК имат статут на бежанци и искат да бъдат репатрирани най-често от Европейския съюз или Канада. Тъй като никой не ги иска, съдбата им след 2008 година, когато трябва да се изтеглят войските от Ирак е неясна.
