
Процедурата за избор на президент в Турция на пръв поглед е елементарна - той се одобрява от парламента. За Абдуллах Гюл този избор беше сравним с родилни мъки и въвлече не само депутатите, но и целия народ.
Гюл беше единственият кандидат за поста, издигнат от управляващата "Партия на справедливостта и развитието". Спорното му минало като член на про-ислямистка партия обаче се оказа сериозна пречка. Макар той да се заричаше, че ще запази светските устои на държавата, кандидатурата му изправи на нокти секуларистите, начело с армията - основен гарант на светската конституция.
Първият вот през април се провали поради липса на кворум, защото главната опозиционна Народно-радикална партия го бойкотира. След два неуспешни опита да бъде избран, Гюл оттегли кандидатурата си.
Кризата се задълбочи, когато народът също реши да каже своята дума. Милиони излязоха по улиците на големите турски градове, за да протестират срещу евентуалното връщане към ислямските принципи.
Попаднал в политическа задънена улица, премиерът Ердоган бе принуден да насрочи парламентарни избори на 22 юли. Независимо че отхвърли нейния кандидат за президент, народът подкрепя Партията на справедливостта и развитието, защото тя донесе икономическа стабилизация на страната.
Така че тя отново спечели изборите. И отново издигна Гюл за кандидат-президент. Този път сагата беше с предизвестен край. Въпреки че опозицията отново опита с бойкот, на третото гласуване през август Гюл най-после беше избран за президент.
Като изключим споровете около кандидатурата му за държавен глава, качествата му като политик са признати и от най-яростните му опоненти. Той е смятан за умерен политик, способен да извърши необходимите реформи, за да гарантира присъединяването на Турция към Европейския съюз.