Наш екип се срещна с една от потърпевшите, за която домът вече пета година се е превърнал в истинска крепост.Въпреки че откакто се помни, Катерина Лазарова е с детски паралич, цял живот е работила и не се е чувствала изолирана от света. Преди пет години обаче болестта й я приковава към инвалидната количка. И за първи път тя се усеща като затворник.
Катерина Лазарова: "Изолирана съм, направо изолирана. Добре че са ми приятелките, да ми идват на гости, иначе съм напълно сама".
С отделени от пенсията й средства, леля Катя е платила във входа да й монтират рампа за количката. Оказва се обаче, че тя стои заключена, тъй като извън входа, повечето тротоари и сгради за нея са недостъпни.
Катерина Лазарова: "С тая количка къде да ходя - нито в поликлиниката, нито в социалното подпомагане или в пощата – никъде".
Като Катерина Лазарова са още стотици хора в Пловдив. Тя и още 15 души вече търсят правата си чрез съда.
Снежана Димитрова, адвокат: "Ако решенията са в полза на хората с увреждания, общината ще бъде принудена да направи архитектурната среда в града такава, каквато е съобразена според всички изисквания за тях".
Делата на хората с увреждания ще се гледат в Административния съд. По ирония на съдбата, сградата също е недостъпна за тях.
