Това е чиста проба шега, каза Мушараф по телефона за Ройтерс от сградата на президентството в Исламабад, където току-що бе приел 80 чуждестранни дипломати, за да обясни мотивите си.

Медиите бяха получили телефонни сигнали за мнимия арест от градове от цял Пакистан, включително Карачи, където котировките на борсата паднаха с 4,7% заради политическата несигурност.

Обещанието на пакистанския президент да напусне поста си начело на армията вече не важи, заяви днес член на кабинета, цитиран от Франс прес. Мушараф беше заявил пред Върховния съд, че ще свали униформата, преди да положи клетва (като преизбран цивилен президент), но сега, след обявяването на извънредно положение, тази хипотеза вече не важи, съобщи за Франс прес зам.-министърът на информацията Тарик Азим.

Ген. Мушараф бе заявил през септември, че ще напусне поста началник на генералния щаб на въоръжените сили, преди да положи клетва като президент след преизбирането му на непреки избори на 6 октомври. Очакваше се, че ще се откаже от поста главнокомандващ преди 15 ноември, когато изтича президентският му мандат. Върховният съд трябваше да се произнесе за валидността на преизбирането му.

Що се отнася до парламентарните избори, предвидени за средата на януари 2008 г., те може би ще се отложат поне с една година, предупреди вчера премиерът Шаукат Азиз. Този въпрос е в процес на обсъждане, каза премиерът. Заради извънредното положение парламентът може би ще има нужда от поне една година, за да организира следващите избори, заяви той.

Зам.-министърът на информацията от своя страна потвърди, че са в ход консултации в правителствената коалиция, за да се реши как е най-добре да се постъпи.

Изборите с пряко всеобщо гласуване за парламент и обновяване на състава на четири провинциални законодателни събрания трябваше да ознаменуват връщането на Пакистан към демокрация и цивилно управление, припомня Франс прес.

В. "Индипендънт": Отчаяно решение на слаб президент с разклатени позиции

В историята се случва генерали да нарушават конституции, да принуждават съдии да мълчат, да казват на политиците да си затварят устата и да се измъкват безнаказано. Така беше с Де Гол в злочеста Франция през 1958 г. и с Пилсудски в смутната Полша през 1926 г. И двамата имаха героични военни постижения и се възползваха от почти всеобщото обществено презрение към
политическата върхушка, за да узурпират властта, твърдейки - не съвсем неоснователно - че действат в името на "нацията".

За нещастие на пакистанския Первез Мушараф неотдавнашният му преврат едва ли ще има същия успех, заради унинието и тревогата в западните столици, заради явното безразличие по улиците на Исламабад. Малцина очакват нещо добро да излезе от постъпка, която изглежда мотивирана по-скоро от страха на един човек за собственото му политическо бъдеще, отколкото от възвишен патриотизъм.

Каквито и истории да измисля Мушараф за тъмни сили, застрашаващи Пакистан, всеки е наясно, че най-голямата му грижа е председателят на Върховния съд Ифтикар Чаудри и възможността Върховният съд да обяви за противоконституционна кандидатурата му за нов президентски мандат.

Отменяйки конституцията, генералът се опитва да представи уволнението на Чаудри като придържане към законите. Това обаче едва ли ще реши дълготрайно проблемите на Мушараф и най-вероятно ще му позволи само да се поеме дъх, не повече.

Най-близките му съюзници на Запад знаят това. Ужасени, че Пакистан може да рухне или да попадне в ръцете на радикални ислямисти, избягващи въпроса кой може да натисне бутона на пакистанските ядрени оръжия, те смекчиха критиката си. Страхът диктува мекия характер на упреците, отправяни от Вашингтон и Лондон, и плахите молби към генерала да възстанови демокрацията.

Превратът на Мушараф - защото направеното от него е именно преврат, наистина показа колко подвеждащи са сметките, които Западът си прави за Пакистан, и колко погрешни са опитите да се възложи на генерала ролята на жандарм на Америка в региона.

Вместо да засили позициите му, непрекъснатият чуждестранен натиск "да реши" проблема с навлизащите през границата с Афганистан талибани, само подрони авторитета му и този на армията в очите на пакистанците, които са все по-критични към него. Пакистанците имат коренно различни мнения по почти всички останали въпроси, но са все по-единодушни, че не желаят армията им да пролива кръвта си, за да решава проблеми (особено в Афганистан), които Западът сам е създал.

Въпросът е: а сега накъде? Бленуваният на Запад сценарий, предвиждащ завърналата се от изгнание Беназир Бхуто да ангажира генерала в някаква форма на политическо съжителство, което да го накара да се оттегли, сега изглежда по-невероятен от всякога. Повече от ясно е, че Бхуто има много по-голяма обществена подкрепа от генерала.

Извършителите на успешни военни преврати в историята са се измъквали безнаказано, не само защото са изглеждали убедително в премяната си, но и защото са имали в запас гениални решения. Дилемата на Мушараф е, че не може да предложи на Пакистан нищо подобно, нищо повече освен продължаване на правомощията си. Неспособен да остане на власт завинаги и нежелаещ и да се откаже от нея, той за жалост тласка собствената си страна към пропаст.

Кой или какво лежи отвъд ръба на пропастта все още не можем да видим, но това вероятно не е усмихнатото лице на Бхуто. Ако Пакистан бъде загубен като приятелска държава, вината за това няма да е само на генерал Первез Мушараф. Вината до голяма степен ще е на Запада - затова, че е настоявал пакистанските управници да приемат неговите стратегически приумици като свой единствен приоритет. Това, което трябва да направим, е да настояваме за демокрация, за определяне на дата за изборите и прекратяване на натиска върху съдебната власт. Това би дало поне слаба надежда, че Пакистан ще се измъкне от блатото. Алтернативата е постепенно затъване в хаоса.

(Превод: БТА)