Защо, ще разберете от този репортаж. В разцвета на възрастта си като жена, в разцвета на възрастта си като професионалист, от тази година Елена Хаджигенова е и майка на първокласник.Елена Хаджигенова: "Всичко бяхме организирали, премислили уж перфектно, така като фамилна организация - кой къде ще ходи, кога, какви занимания, кой от кого ще бъде воден, взиман, имаше перфектен план".
Перфектният план продължава до 24 септември, когато започва учителската стачка. След което настъпват следните промени в плана - първокласникът и неговият брат четвъртокласник отиват в занималня.
Елена Хаджигенова: "Това е непълноценно, освен това са събрани всякакви дечица от първи до четвърти клас, няма как да бъдат провеждани някакви занятия, а и не е това целта на тази организация, общо взето е под контрол".
Другото решение как детето да е под контрол, докато училището му стачкува, е принципът: детето следва майката.
Полина Бахрина: "Сутрин ставаме, идваме на работа, цял ден сме във фирмата, тя изкарва по девет часа, защото един час е обедната почивка и вечерта в 6 часа си тръгва скапана".
Така месец и половина след началото на учебната година, вместо да са в училище, децата са по фирмите, на пълен работен ден, само дето не получават заплата.
Когато работещите родители не могат да разчитат на работещите баби, на помощ идват частните занимални, в които обаче плащаш двойна такса, когато искаш детето ти да е там от девет сутринта до шест вечерта.
Елена Хаджигенова: "В момента вече сме на края на силите си, имам предвид като организация, защото това е цял един месец, тези деца са вече съвсем оставени на произвола на съдбата, стараем се да не изоставаме, опитваме се да наваксаме с някакъв учебен материал, но не сме специалисти по всичко".
За този един месец без училище децата загубиха знания, родителите им пари, и освен това стигнаха до изтощение в опита им едновременно да бъдат и добри служители, и добри родители, докато децата им са в стачка.
