Спасители от флота бяха първите, които се спуснаха при затрупаните миньори. Капсулата се движи по план В. План А бе осъществен по-рано, като по тесен отвор на миньорите бяха спускани храни, медикаменти и писма. Работата по план С за втора спасителна шахта бяха преустановени, след като сегашният вариант заработи.
Преди да бъде изваден първият миньор, капсулата направи две пробни спускания - веднъж празна, за да овладеят движението й, и втория път с тежест колкото един човек. Чак на третото пускане, с нея се спусна спасител, а по обратния път тръгна първият миньор. Решено бе първи да бъдат извадени хората в добро състояние.
Петият миньор обаче - 19 годишен младеж, не можеше да стои прав и бе пренесен на носилка. Всички са с тъмни очила заради прекараните повече от два месеца в мрак. Последен от мината, като истински капитан на кораб ще излезе началникът на смяната Луис Урсуа. Името му ще бъде записано в Книгата на рекордите на Гинес като най-дълго оцелелият под земята затрупан миньор.
Историята на затрупаните миньори е дълъг низ от обрати.
От моменти на скръб, на неописуема радост, на отчаяние, на плаха надежда, на униние и след това на възторг.
На 5 август срутване в мината Сан Хосе потопи страната в скръб. Местните хора смятаха, че са загубили десетки свои близки. 18 дена по-късно обаче се оказа, че миньорите са живи. Съобщението направи президентът Себастиан Пинера, който прочете бележка на един от миньорите до жена му, пъхната в достигналата до тях сонда.
В страната настъпи всенародна радост. Роднините на блокираните под земята миньори заявиха, че ще чакат своите близки край мината. Оказа се обаче, че това не може да стане бързо. Междувременно беше установен и видео контакт с миньорите.
Специалисти от цял свят се включиха в осъществяването на операцията. В дългите дни на очакване имаше и трогателни случки. Един от затрупаните под земята мъже направи предложение за брак на приятелката си, с която живее заедно от 25 години и имат не само деца, но и внуци.
След три дни укрепване на шахтата и проверка на стабилността й, дългоочакваният миг на спасението дойде. Миньорите успяха да се преборят с изолацията, липсата на светлина, обезсърчението и самотата. На 68-ия ден от срутването започна операцията по изваждането на миньорите.
