Вчера предложението предизвика бурни дебати в парламента.То предвиждаше завишаване на допустимото съдържание на алкохол в кръвта на шофьорите от 1.2 на 1.5 промила.
 
Според проектоизмененията този, който управлява автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,5 промила, вместо сегашните 1,2 промила, щеше да се наказва с лишаване от свобода до една година, както и да се въведе възможността за отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, с което е извършено пътнотранспортно престъпление и ако принадлежи на водача.

На 27 октомври 2006 г. Министерският съвет внесе промени в Закона за движението по пътищата с предложение 1,2 промила да стане 1,5 промила и това няма нищо общо със случая "Стависки", заяви председателят на транспортната комисия Йордан Мирчев. Комисията по транспорт и съобщения отказа да гледа този текст, защото в преходните и заключителните разпоредби се предлагаше да се промени Наказателният кодекс.

Затова върнахме законопроекта, не го гледахме и го внесохме повторно, посочи Мирчев. Той обясни, че с измененията се предлага наказание и за неправоспособните водачи, извършили произшествие с моторно превозно средство. Неправоспособният шофьор не е ли по-рисков от този, който употребява алкохол, попита Мирчев и поиска прегласуване на предложените от него изменения.

След прегласуване, с 94 гласа "за", 25 "против" и 44 "въздържал се", парламентът прие на първо четене измененията Наказателния кодекс, внесени от Павел Шопов и група депутати от "Атака" и предвиждащи да се криминализира предлагането на дар или облага, за да се упражни конституционното право на глас в избори, както и получаването на дар или облага, за да се упражни правото на глас.

След прегласуване, с 42 гласа "за", 63 "против" и 44 "въздържал се" парламентът отхвърли предложените от Филип Димитров /ОДС/ промени в Наказателния кодекс, които предвиждаха създаване на основание за наказателна отговорност в случаите на историческа измама.

Предложените от независимия депутат Владимир Кузов два законопроекта за промени в Наказателния кодекс, които се отнасят към военните престъпления, също бяха отхвърлени от парламента. В единия законопроект се предлагаше отмяна на текстовете при престъпленията, които са свързани с наборната военна служба.

Предвиждаше се намаляване на наказанията за други престъпления, което произтича от професионализацията на армията.