От 5442-ма имащи право на глас в ромския квартал на Кюстендил през 2003 година - своя вот са дали близо 90 процента.Ако основната битка е между двама кандидати за кмета, то около 2000 гласа са достатъчни, един от тях да си подсигури бъдещия мандат.
Като едни от най-активните гласоподаватели в града - ромите са набедени за хората, които продават гласовете си.
Колкото и объркани да изглеждат обясненията, схемата работи без пропуски. Личните карти на хората се събират няколко дни по-рано. Парите раздават или преди вота, или след пускане на бюлетината - тогава връщат и документите.
Разказват ни за трима цигански барони в Кюстендил, които организират вота на между 500 и 1500 души. Всеки барон си има десетници, които също получават процент от печалбата.
Намираме къщата на един от набедените в изкупуването на гласове. Къщата му е облепена с предизборни плакати на един от кандидатите. Казва, че не е част от схемата и, че имало по-големи играчи.
Баронът: "Идваш, даваш ми парите, аз ти казвам колко хора мога да ти дам...”
Слуховете за 10 лева на глава не се оказват верни. Тарифата тук вече се е качила на 40 лева. Колкото е по-голям градът, толкова по-скъп става гласът. Разказват ни, че схемата измислили двама души - един от които вече не е между живите.
- Кой измисли схемата?
- "Кой - онзи от съвета и Остап...”
Остап е Александър Тасев. След убийството му никой не иска да каже кой ще наследи търговията с гласовете. Истината е, че пазарлъците тепърва започват, а проблемите на ромите остават, оплакват се хората от квартала. Сега поне са категорични в едно – искат българин да им е кмет.
