
Испания се опитва да премине от думи към дела, реформирайки своята имиграционна политика по начин, който спечели похвали от страна на експерти.
Политиката на комбиниране между тоягата и моркова съчетава засилен контрол по границите с обучаване на специалисти в Африка, за да бъдат укрепени местните предприемачески структури и да се подготвят африканци за испанския пазар на труда.
Около хиляда души се обучават годишно в девет страни, а над 500 чужденци, главно сенегалци, вече са пристигнали в Испания, за да работят легално.
Критици казват, че такива мерки са капка в морето, но правителството на премиера Хосе Луис Родригес Сапатеро смята, че новата политика вече допринася за намаляване броя на имигрантите, пристигащи нелегално в Испания.
В Африка един милион евро могат да постигнат много повече, отколкото в Испания, заяви министърът на труда и социалните грижи Хесус Калдера по време на неотдавнашно посещение в Западна Африка.
Калдера бе на обиколка в региона, като посети Сенегал, Мавритания, Гамбия, Гвинея-Конакри, Гвинея-Бисау, Мали и Кабо Верде.
Мадрид подписа споразумения с няколко от страните, обещавайки им финансова помощ, обучение и право на легална имиграция в замяна на сътрудничество срещу нелегалната имиграция и приемане на нелегалните имигранти, изгонени от Испания - нещо, което е чувствителен въпрос за африканските правителства.
Испания утрои бюджета си за сътрудничество с Африка до 700 милиона евро за четири години. Тя откри - или планира да открие - посолства, други дипломатически представителства или бюра за сътрудничество в над десет страни, достигащи от Уганда в Източна Африка до Нигер на запад.
Калдера възнамерява да изнесе в Африка испанския модел на професионално училищно обучение. През последните 20 години тези институции създадоха половин милион кадри в нашата страна, въодушевява се министърът.
Училищата ще осигуряват обучение в сфери като строителство, селско стопанство, туризъм, здравеопазване, хотелиерство и кетъринг. Те все още не са започнали да работят, но испански специалисти вече обучават хора в Африка, според източници от министерството на труда.
Над 500 души, главно сенегалци, са наети да работят в Испания от строителни компании или фирми, занимаващи се с ресторантьорство. Те печелят пет пъти повече, отколкото у дома, и могат да получат нови визи, ако договорите им бъдат подновени.
Това е напредничаво мислене по отношение на имиграционната политика, заяви представителят на ООН за миграцията Питър Съдърланд пред в. "Ню Йорк таймс": "Това е новаторство".
Испански компании се нуждаят от чуждестранна работна ръка, наемайки годишно около 200 хиляди души от страни като Румъния, Мароко или Колумбия да работят като берачи на плодове, строителни работници, сервитьори или други такива.
Възможностите обаче са ограничени в сектори, в които испанците не изпитват особен ентусиазъм да работят, признава източник в министерството на труда.
От години в Испания пристигаше непрекъснат поток от нелегални имигранти от Африка. Хиляди други се удавяха, опитвайки се да се доберат до южното испанско крайбрежие или Канарските острови.
Дали е съвпадение, че в момент, когато правителството започна да открива възможности за африканците да имигрират легално, броят на пристигащите нелегални имигранти намаля от 24 300 през първите осем месеца на 2006 г. до 9400 души през съответния период тази година?
Спадът се обяснява главно с по-строгия граничен контрол следствие на европейските въздушни и морски патрули край Западна Африка, съвместните патрули със Сенегал и Мароко и повече експулсирания на нелегални имигранти. Над 8000 от тях бяха върнати обратно в Африка от началото на годината.
Правителството обаче смята, че "морковът" в тази политика също оказва влияние. Всички фактори действат заедно за намаляване потока от нелегални имигранти, твърди източникът от министерството.