Владимир Путин подписа указа, след като Москва няколко пъти заплаши да излезе от договора заради разполагането на елементи от американския противоракетен щит в Полша и Чехия и наемането на бази в България и Румъния. Формално аргументът на Кремъл е друг. "Решението на президента е логична и оправдана крачка в контекста на днешната ситуация около договора. В сегашната си форма той е безвъзвратно остарял. Подписан през 1990 година, той регламентираше военно-политическите отношения между Варшавския договор и НАТО.
Днес нито Варшавския договор, нито Съветския съюз съществуват. Въпреки това алиансът продължава да се разширява, като надхвърля начертаните в договора граници", обясни руският зам.-министър на външните работи Сергей Кисляк.
По силата на подписания на 3 ноември 1990 г. договор България, Полша, Румъния, Унгария, Чехословакия и Съветският съюз съкратиха значително въоръженията си. Впоследствие тези държави, без Русия, станаха членки на Североатлантическия съюз.
Кремъл приема това като заплаха за неговата сигурност и неизпълнение на ангажиментите НАТО да не се приближава до границите на Русия.
Страните от НАТО обаче отказват да ратифицират осъвременения през 1999 г. вариант на договора, тъй като в нарушение на договореностите Русия продължава да държи свои войски в Грузия и Молдова като щит за рускоезичното население там.
