Проблемът на българското общество е умората, апатията, изчерпването на енергията на един народ да движи съдбата си в позитивна посока, коментира в „Тази сутрин” психиатърът Любомир Канов.
Така веднага се появява въпросът откъде да черпим необходимата ни енергия: „Има чудодейни неща в историята на всеки народ, но ние се надяваме някой да свърши чудото заради нас. Структурно държавата е много зле поставена след прехода. Много е порочна законова система. В основата на едно общество е законът. Ако няма закон и сигурност за индивида. Ако няма сигурност, че виновният ще бъде наказан, хората напускат тази страна, остава чалгата”, казва специалистът. Той допълни, че при наличието на законност и за защита от закона много хора биха се върнали в България.
По темата с наближаващите избори Любомир Канов отбеляза факта, че българите в последно време гласуват повече „против”, отколкото „за”. „Номинално имат някакъв избор, но много често предлаганият избор оставя значителна част от образованото и градското население непредставено. В повечето случаи остава негласуващо, защото не вижда политически субект, с който да се идентифицира”, заяви той.
По думите му огромната част от хората няма да гласуват отново. Той обаче прогнозира, че ще има мобилизирани под звуците на циганска музика избиратели: „Те знаят, че ще гласуват за 10-20 лв., но едва ли биха били в състояние да изрекат името на този, за когото гласуват”.
Според него демагогия има навсякъде по света, има и съблазняване на избирателя – особено на неукия, „но такова грубо купуване на гласове, толкова арогантно няма никъде по света”.
Любомир Канов коментира още, че българският манталитет е тръгнал в посока оциганяване: „Ако това е масовото ниво, тогава говорим за изкълчване на българската културата и народност”.
Той определи и причината за естетическото изместване на ценностите: „Едно малцинство, което е много по-жизнено и по-младо, започва да доминира над нашата народност. Има национална апатия на едно остаряващо и сякаш обречено население. Загубило голяма част от креативните си хора, които са напуснали страната. Това са точно хората, които биха представлявали контрапункта на тази циганска култура от най-долен разред”.
Ден след националния празник 3 март Любомир Канов го определи като празник на неговото лично робството. На същата дата той е арестуван от Държавна сигурност, защото си позволявал да критикува гласно обществения строй.
Години след това – през 1984 година, той бяга от България с помощта на брат си. Разказва, че извън родината българинът изживява България по особен начин. „Има носталгия по всички празници, но по-скоро по домашните. Ако националният празник беше толкова важен за човека, избрал да живее извън страната си, той щеше да остане в нея”.
