Съдът отхвърли гражданските искове за над 23 млн. долара и постанови офицерите да платят разноските по делото до този момент. Сестрите не се явиха в залата, защото бойкотират процеса.

Ръководителят на разследващия екип ген. Харб Гербал не дойде в съда за да чуе, че българките не са лъгали, че са мъчени, за да направят самопризнания. Полк. Джума Мишери прие спокойно решението и каза, че това е инстанция и ще обжалва. На въпрос вярва ли в либийската съдебна система Миреши отговори: “Разбира се”.

Екип на bTV предаде на Здравко Георгиев икона, осветена в Йерусалим. Тя беше с посвещение от телевизията, в. “Стандарт” и “Дарик радио”.

Либийската съдебна охрана помрачи емоциите от оправдателната присъда като конфискува една от касетите на екипа на bTV под предтекст, че отворили отключената врата на решетката в съдебната зала. Въпреки намесата на дипломата Димитър Димитров записът не бе върнат.

***
Щом няма клевета срещу мъчителите, значи е ясно каква е истината за самопризнанията на българките! Това възкликна след днешното решение на съда съпругът на осъдената Кристияна - доктор Здравко Георгиев.

Президентът Георги Първанов намира днешното решение на либийския съд за положителна стъпка, добър знак, съобщи прессекретариатът на държавния глава.

Според кехф независимо, че не е окончателно и подлежи на обжалване, решението дава надежда за цялостния справедлив изход на делото срещу нашите сънароднички.

Българското министерство на външните работи също изрази удовлетворение от днешното решение на либийския съд.

***
11 души бяха обвиняеми, че са изтръгвали самопризнанията на българките и палестинеца Ашраф с насилие. През 2005-а либийският съд ги оправда, а прокуратурата не възрази и така оправдателната присъда стана окончателна.

Разследвалите СПИН-епидемията в Бенгази са  по-известни като групата на ген. Харб Дербал. Дербал е началник на Генералното  следствено управление в Триполи, когато му е възложена задачата да ръководи най-отговорното разследване през последните години в Либия - заразяването на близо 400 деца със СПИН.

Дясната му ръка е полк. Джума Мишери. Мишери, преоблечен в лекарска престилка, се подвизава месеци наред в детската болница още преди арестите. Прави снимки на персонала, ръководи проследяването на всички чужденци. Той е водещ фактор в подбора на тези, които ще останат. Най-вече на база събраната лична информация за тях, отколкото заради професионални пропуски.

Д-р Абдул Маджид Шол, по-известен като Химика, открива в дома на Кристияна Вълчева празните банки от плазма и още при огледа, ги сочи с думите: “Внимавайте, тук има СПИН.”
В банките СПИН никога не е открит, но това не пречи по време на следствието да бъде изфабрикуван документ с объркана дата и неясен входящ номер, който твърди положителна проба.

Д-р Шол прилага най-изобретателни и жестоки методи за разпит. Интересен факт в биографията му е, че в периода, когато пламва епидемията, той оглавява отдела за Доставки на консумативи и кръвни продукти към министерството на здравеопазването.

Харб Дербал, Джума Мишери и Абдул Маджид шол са основните разследващи, срещу които свидетелстваха сестрите. 

На 7 юни 2005 г. либийският съд оправдава групата на 11-те офицери. По неизяснени причини прокуратурата не протестира оправдателните присъди и така решението стана  окончателно.
След като българите чуха за втори път, че са осъдени на смърт, първо Мишери, а след него още петима от офицерите, заведоха исковете за клевета. Стойността на гражданските им искове достигна около 23 млн. долара.

Пред съда офицерите заявиха, че никога не са употребявали сила при разпитите. Твърдят, че по време на разследването срещу тях, инициирано от фондация “Кадафи”, самите те са били жертва на тормоз. Твърдението им бе изтъкнато на наказателния процес срещу тях и оправдателната присъда показва, че е взето на сериозно.

***
Либийската фондация, ръководена от сина на Муамар Кадафи - Сейф ал Ислам, по-рано днес подхрани надеждата за скорошен изход от случая с българските медицински сестри и палестинския лекар.

В комюнике на фондацията се казва, че: "Признаците за скорошно уреждане на тази криза се появиха след преговори в Брюксел на 10 май между представители на семействата на либийските деца и Европейския съюз".

Представителите на децата приеха с удовлетворение резултатите от тези преговори и се появи лъч на надежда за много скорошно уреждане на тази криза, гласи текстът, цитиран от AFP. Според него "фондацията се опитва да сближи становищата на представителите на либийските роднини и на международната общност по този въпрос."