В сряда Народното събрание гласува за последно, втори път Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили, след като беше върнат от президента. Какви бяха мотивите на президента?

"Нюансът в мотивите е, че в законът, който беше приет от Народното събрание през 2009 година, имаше запис, който следва и от преден закон, че началникът на отбраната или началникът на Генералния щаб, е пряко подчинен на министъра на отбраната и това е абсолютно естествено. Но той се подчинява и на президента по силата на факта, че той е върховен главнокомандващ на въоръжените сили", коментира в студиото на bTV Николай Николов, съветник на президента по военната сигурност. Той обърна внимание и на още един текст в закона - че президентът е върховен главнокомандващ в мирно и във военно време.

С поправките беше предложено да отпадне текстът, че началникът на отбраната е подчинен на президента по силата на това, че той е върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Това беше един от параграфите, които оспори президентът в своето вето.

При обсъждането на ветото в комисията за отбрана и в пленарна зала имаше пълен консенсус, а и преди това имаше също съгласие по въпроса, че този текст трябва да бъде възстановен, и той беше възстановен, каза Николов.

Този текст се появява в по-предишната редакция на закона, отпреди 2009 година. Той остава в закона от 2009 година и сега с измененията, закона за изменение и допълнение, беше предложено да отпадне този текст. Инициативата била на вносителя - Министерството на отбраната.

Първата редакция на закона се появи през септември миналата година. След това имаше обсъждания, беше внесен за първи път в Народното събрание и първото му гласуване беше през януари, припомни Николов.

Още по време на срещата при президента, когато той обяви, че той ще наложи вето, стана ясно, че тези промени, така както са наложени като вето, ще бъдат приети от парламента.

Президентът наложи вето и върху една друга част от закона, а именно социалните придобивки, които имат военните - за разсрочено разплащане на тези заплати, които се изплащаха при излизане от армията, и за жилищата.

"И двата параграфа от закона, които оспори президентът, единият, който касае съществуването на срок, в който трябва да се получат обезщетенията. Те не са само при пенсиониране, те са и при настъпване на други събития, телесни повреди и т.н., но тук основният акцент е върху обезщетенията, които получава военнослужещият при пенсиониране", обясни съветникът на Първанов.

Третият оспорен параграф бил за възможността военнослужещият да придобие жилище от фонда на Министерството на отбраната при определени условия - след прослужване на определен брой години.

„Мотивите на президента бяха принципни и те касаеха факта, че не е нормално в ситуацията, в която се намира страната ни - в криза, в това, че отново се появява въпросът за попълнението на армията, не е нормално да се отнемат вече дадени социални придобивки за военнослужещите. Те имат сериозно измерение”, каза Николов.  По повод обезщетенията, той посочи, че това е ресурсът, на който разчита един човек, който излиза от системата поради това, че е навършил пределна възраст, за званието, което притежава, за да се адаптира нормално към живота извън армията.

По тези промени имаше спорове, имаше сериозни дебати. Част от тях за съжаление  имам усещането, че леко се отклониха от основната идея, че тук става въпрос да дадем социална сигурност на една особена категория, каза Николов.

По думите му възраженията на президента по социалните въпроси не са били възприети.

Бюджетът, който има Министерството на отбраната, с който разполага за 2010 година, е силно ограничен. Обяснимо е, че не могат да станат наведнъж тия плащания. Възраженията на президента не бяха върху това, върху цифрата 45 дена, възраженията бяха върху това, че военнослужещият трябва да има някаква сигурност от страна на държавата, която законодателят да фиксира, че той ще получи тия възнаграждения в един резонен срок, каза Николов.

"Странното за мен беше, че се отхвърли едно виждане на президента чрез ветото. Но не се даде някакво алтернативно предложение, не се даде един срок, по-резонен. Вие разбирате, тук става въпрос за възможност, а не задължение от страна на държавата. А за самите военнослужещи това не е нищо повече освен една морална сигурност, една морална гаранция, че държавата мисли за тях", смята съветникът на Първанов.

Имаше алтернатива, тя се сведе до едно обещание, един ангажимент, който пое министърът на отбраната. Но на мен ми се струва, че щеше да бъде много по-резонно, ако този ангажимент беше формулиран в закона. Трябваше да има нещо, което да убеди военнослужещите, че държавата мисли за тях”, заключи Николов.