На Велики петък, когато Спасителят умира на кръста, през деня не се служи Света литургия. На вечерната служба в храма се съпреживява Христовата смърт - изнася се Христовата плащеница, посветена на погребението на Спасителя. Преди началото на службата, в средата на храма се издига "гробът" Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащеницата. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови.
Едно от песнопенията, което е прието да се изпълнява по време на службата на Велики петък, се нарича "Плачът на Богородица". Тази молитва се чете в памет на душевните страдания на Дева Мария, която стояла до кръста на своя син и го призовавала, произнасяйки скръбни слова. По време на богослужението от олтара се понася плащеницата, с която е завито тялото Христово след свалянето му от кръста.
Извършва се опелото му сред бели цветя. След като се изнесе плащеницата на вечерното богослужение с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на службата свещеникът я взима от престола и я полага в "гроба" - в центъра на храма.
Поклонението продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато плащеницата се внася обратно в олтара - минути преди пасхалното шествие на кръста.
Тази година католиците, православните и протестантите празнуват Великден на същата дата. Това се случва рядко, тъй като западните църкви отбелязват датата по григорианския календар, а източните - по юлианския.
