Тези дни приключва 19-ата българска експедиция на Антарктида. Страната ни е една от 28-те държави, които управляват континента, но въпреки престижа, който произлиза от този факт, експедицията ни страда от материални липси и по думите на проф. Христо Пимпирев (дали на шега или на истина) пътува като на стоп.
Последната експедиция, водена от проф. Христо Пимпирев, е била доста непредвидима. "Проблемите почнаха още от България, тъй като парите ни бяха намалени наполовина – само 100 000 евро”, каза професорът и даде пример с Испания, която, въпреки кризата, отделила 13 млн. евро за нова база, която по думите на Пимпирев е като космически кораб.
Професорът се шегува, че експедицията ни пътува на стоп. "Ние нямаме собствен транспорт, чакаме някой да ни вземе. Маршрутът е от София с нормални линии, обикновено използваме Алиталия, че ни дава отстъпки от цената, гледаме по-евтино да минем. Минаваме през Рим или Милано, оттам до Буенос Айрес, там веднага взимаме друг самолет до най-южните места на Чили и Аржентина. Тази година използвахме бразилска логистика с техен кораб, даже ни подариха 4 тона гориво. Общо взето малко на просия сме го ударили.”
Тази година Антарктида е посрещнала българите със затрупани бази, заради обилен снеговалеж и вятър, който е образувал преспи до 10 метра. "Първата група бяхме 8 души. Основната работа беше да се оправят щетите от снеговалежа, тъй като постройките бяха затрупани, генераторното беше срутено, генераторите не работеха. Но имахме добри механици, които на място оправиха един от генераторите и то най-стария. Ние му викаме Вършавеца, защото е още от времето на Вършавския договор.”
Изграждането на българската база на Антарктида е станало стъпка по стъпка, бавничко и постепенно от 1988 г. до днес. "Сложихме два малки фургона – в единия, който е само 15-ина квадрата, живеехме 6 души. Там се хранихме, там почивахме. Това е един фургон, който се използва от нашите дървосекачи и го взехме от Пазарджик и го закарахме на Антарктида с един руски кораб. Това беше основата на базата. За пет години прекъснахме експедициите и след това през 1993 г. построихме основната постройка. Пак сме носили всичко на ръце. Един кораб с един сал, 20 тона материали пренесохме. Къщата я купихме от Аржентина, това стана 1997 г., а 1998-а България я приеха за постоянен консултативен член на Антарктическия договор, което е голямо признание, тъй като управляваме континента, заедно с още 27 държави.”
"Антарктида, освен една сериозна външна политика, е и една много авангардна наука. Там се правят изключителни открития. Например там е открито, че има изтъняване на озоновия слой. Там най-чувствително се усещат промените на климата и глобалното затопляне. Ние ги усещаме с нашите очи. От 1993 г. аз съм всяко лято на базата. Ледникът опираше до една от къщите, сега се е отдръпнал с повече от 150 метра”, каза Христо Пимпирев.
Професорът обясни, че на далечния континент има петрол и то в близост до българската база, но има мораториум за експлоатацията му. "Остава този мораториум още 30 години. Аз съм сигурен, че неминуемо ще се използват природните богатства на този континент, тъй като той е на Земята. Мораториумът е, защото има реална опасност да се замърси тази уникална среда. Там има уникален и растителен, и животински свят.”
