Бившият иракски президент не е оставил завещание. Преди смъртта си е държал само Коран, като е помолил палачите да бъде предаден на един от близките му. Иракският министър-председател Нури ал-Малики късно снощи е подписал смъртната присъда. Екзекуцията е извършена в щаб-квартирата на иракското военно разузнаване в Багдад. То не се намира в охраняваната от американските войски зелена зона, а в един от шиитските квартали на иракската столица. На екзекуцията са присъствали само иракчани - представители на държавната власт, адвокат на Саддам и лекар.

Процедурата е продължила около 25 минути. Иракската държавна телевизия “Ал-Иракия” излъчи кадри без звук, на които се вижда как палачите връзват черен шал около врата на Саддам Хюсеин. По думите на свидетели един от екзекуторите е обяснил на бившия президент, че се прави всичко, за да не бъде смъртта мъчителна. Саддам Хюсеин е бил спокоен и решителен, преди да пристъпи към бесилката той е казал сам на себе си “Не се страхувай” и “Аллах е велик”. Според заместник-председателя на Иракския Апелативен съд, който също присъствал на екзекуцията, последните думи на Саддам били: "Надявам се, че ще останете обединени и ви предупреждавам да не се доверявате на иранската коалиция, защото тези хора са опасни" , като е имал предвид шиитската коалиция на власт. Кадри от самата екзекуция не са показани. Освен от лекар, смъртта е била констатирана и от един от вицепремиерите в правителството.

***

Тялото на Саддам Хюсеин няма да бъде изнесено извън Ирак, категоричен бе източник, близък до иракския премиер. Все още не е ясно къде ще бъде погребан бившият президент. По-рано днес един от адвокатите на Саддам обяви, че тленните останки може да бъдат изнесени извън страната. Други защитници изразиха опасения, че тялото му може да бъде заровено в безименен гроб. В същото време живеещата в Йордания по-голяма дъщеря на Хюсеин - Рагад поиска тялото да бъде положено във временен гроб в Йемен - "до освобождаването на Ирак".
Властите обаче са отхвърлили искането.

***

Някои може би ще страдат за убития диктатор, но общото мнение е, че той ще липсва на малцина. Независимо дали будеше уважение, страх или омраза, Саддам Хюсеин отдавна си е запазил място в световната история. Кой беше Саддам?

Саддам е роден през април 1937 година в селце близо до Тикрит, северно от Багдад. В юношеските си години възприема характерните за времето анти-западни настроения. През 1956-та като студент в Багдадския университет става член на БААС - социалистическа пан-арабска националистическа партия - и участва в неуспешен опит за сваляне на властта. След падането на монархията две години по-късно се замесва в опит за покушение срещу тогавашния министър-председател Абдел Карим Касим. Заговорът обаче е разкрит и младежът избягва в чужбина.

През 1963 година в Багдад вече управлява БААС. Саддам се завръща в родината си и започва стремително изкачване в партийната йерархия, а през 1979 застава начело на държавата. Установява авторитарен режим на управление, белязан с безмилостна разправа с политическите му противници и масови репресии срещу шиитите и кюрдите. Подобно на всеки диктатор, Саддам съчетава в себе си мегаломания и параноя. Негови паметници се издигат навсякъде, но същевременно страхът за сигурността му го кара да спи на различно място всяка нощ и да използва десетина двойници.

Във вътрешнополитически план заслугите му са неоспорими. Саддам налага светски начин на живот, а икономическата му политика води до мащабно развитие на индустрията, образованието и здравеопазването, превръщайки стандарта на Ирак в един от най-високите в арабския свят. Външната му политика обаче е катастрофална за съседните страни и пагубна за собствения му народ. Войната с Иран през 80-те години и конфликтът с Кувейт в началото на 90-те донасят на Ирак огромни дългове, разрушена инфраструктура, заболявания, причинени от радиация, международни икономически санкции. Макар и капитулирал след първата война в Персийския залив, Саддам продължава с агресивната политика спрямо съседите си. Подозренията, че Ирак разработва програми за производство на оръжия за масово унищожение водят до военната операция през 2003 г., която сваля 23-годишния режим на диктатора. Той се укрива около 8 месеца и накрая е заловен в тясна бетонна дупка край родния си град Тикрит.

През 2004 г. е изправен за първи път пред специалния Иракски трибунал. По време на съдебните заседания се държи предизвикателно, оспорва законността на съда и влиза в словесни престрелки с главния съдия. На 5 декември бе осъден на смърт по първото дело за убийството на близо 150 шиити в Дуджаил през 1982 г. Така и не доживя, за да чуе присъдата си по втория процес - за химическите атаки срещу кюрдите в Халабджа в края на 80-те години.

***

Защо въпреки настояванията на част от международната общност Саддам беше екзекутиран?

Темата коментира Валентин Костов.

Валентин Костов: “Хаджът вече започна, в Мека са няколко милиона мюсюлмани и оттам се чуха коментари, че изпълнението на присъдата по време на празника е обида за ислямската религия. Екзекуцията има огромна политическа и историческа тежест за сегашната власт в Багдад, която управлява с военната и политическа подкрепа на Съединените щати. С обесването на Саддам се прави опит да се сложи край на една епоха в историята на тази страна. Циничното е, че дори днес, в началото на 21-и век, когато се говори за слагане начало на демократично развитие на Ирак, и войната там преди три години и половина бе започната като борба със световния тероризъм, краят на "Епохата БААС със Саддам Хюсейн начело" отново е с точка от кръв.”

Доколко беше въздадена справедливост? От началото на войната преди повече от три години американският президент Буш непрекъснато обещаваше правосъдие. Постигната ли беше справедливост?

Валентин Костов: “Има възмездие, има отмъщение, но за справедливост трябва да се говори с голяма доза резервираност. През последните дни правозащитните организации, които са сигурност са порицавали режима на Саддам преди години, предупредиха за нередности и нарушения по време на процеса, а също и за политическа намеса от Вашингтон и от иракското правителство. По време на процеса малко внимание се обръщаше на юридическите аргументи на обвинението и на съда, защото беше ясно, че крайното решение ще бъде политическо. Това беше е процес, за който, без да е клише, се казва, че историята трябва даде окончателната присъда, а не трибунал, набързо сформиран от американската администрация, която тогава управляваше Ирак. Искам да направя един паралел - през март 2003 година, на базата на лъжливи, както стана известно по-късно, сведения за иракската ядрена програма, Джордж Буш нареди на Саддам - президент на една все пак суверенна държава - да напусне страната или ще има война. Война имаше и продължава да я има, като в нея загиват и иракчани, и американци. По същата логика, по която Саддам бе изправен пред трибунала, трябва да бъдат съдени и американският президент, и тогавашният държавен секретар Колин Пауъл, който сам призна по-късно, че е представил неверни доказателства пред Съвета за сигурност на ООН.”

Саддам беше осъден на смърт за едно от по-леките му престъпления - убийството на около 150 шиити в село Дуджаил. Каква ще е справедливостта за "големите му престъпления" - химическата атака в Халабджа, при която бяха избити над пет хиляди души или операциите срещу кюрдите, взели близо 100 хиляди жертви в края на 80-те години?

Валентин Костов: “Няма съмнение за отговорността на държавния глава при извършването на такива действия, били те и в името на териториалната цялост на държавата. Но и това са въпроси, които по-скоро се нуждаят от историческа, а не от юридическа присъда. Дори и историческата присъда също да бъде "смърт", добре е да има механизъм за въздаване на такова правосъдие. Неслучайно правозащитните организации обърнаха внимание именно на това - че с обесването на бившия диктатор е изпусната възможността той да получи справедлива присъда за всичките си деяния. Пак ще направя един паралел - по същото време британската армия беше в северна Ирландия и бранеше с оръжие целостта на Обединеното кралство. Но за използваните методи от режима на Саддам присъдата може да бъде само една и много кюрди ще съжаляват, че Саддам беше обесен без да има възмездие за избиването на толкова много хора.”

Как ще коментираш самия акт на обесването - Европейският съюз, Ватикана, правозащитни организации до последно се противопоставяха на екзекуцията. Днес експерти коментираха, че всъщност Саддам не е изглеждал като герой пред бесилото, мястото прилича на една малка стаичка, палачите бяха едва ли не като извършители на гангстерско убийство?

Валентин Костов: “Не би могло да бъде по друг начин, защото властите очевидно са търсели начин всячески да избегнат героизацията на Саддам. Ако той беше обесен на площада, пред ликуващи тълпи, това щеше да го превърне в мъченик, за какъвто впрочем, самият той се обяви още в затвора - че иска да бъде екзекутиран, а не да изгние зад решетките.”

Как смъртта му ще се отрази на обстановката в Ирак?

Валентин Костов: “На всички е ясно, че екзекуцията ще доведе до нов изблик на насилие от страна на съпротивата, организирана от привържениците на бившия режим. Това каза и самият Джордж Буш тази сутрин, това заяви държавният департамент още преди 3 дни, когато Върховният съд потвърди присъдата. Но не е важно толкова, че имаше взрив на атентати и нападения, когато Саддам бе заловен, или че ще има, след като бе екзекутиран. Проблемът на Ирак е, че насилието е трайно явление. Ако за трите седмици бойни действия загинаха петдесетина американски войници, до днес техният брой вече достига 3 хиляди. И днес бяха убити още шестима американски военнослужещи. Цивилните жертви са толкова много, че никой не може да ги изчисли и се говори за 50 хиляди до 650 хиляди. Насилието вече не е толкова политическо, колкото междурелигиозно, шиити и сунити се избиват помежду си и това е страшното. И това се дължи на бруталната промяна отвън на вътрешнополитическото статукво в Ирак, където от десетилетия управляват сунитите при мнозинство от шиити. Ето и днес загинаха близо 40 души само в Багдад при атентати, за които няма яснота от какво са мотивирани.”

***

Реакциите на световните лидери също бяха на двете крайности. Президентът на Съединените щати Джордж Буш заяви, че екзекуцията на Саддам Хюсеин няма да сложи край на насилието в Ирак, но е важен етап по пътя на Ирак към превръщането му в демократична и самостоятелна държава.
Либия обяви тридневен траур за смъртта на бившия диктатор.

Сър Харолд Уокър, Бивш посланик на Великобритания в Ирак: "Мисля, че по-важният момент беше, когато го заловиха, отколкото сега, но това е психологическият завършек след ареста му. Да се надяваме, че ще навлезем в нов етап, в който иракското правителство ще постигне помирение сред народа, но е лесно да си оптимист на думи."

Романо Проди, Министър-председател на Италия: "Искам не само да изразя личните си резерви спрямо смъртното наказание. Бих желал да изразя и своите опасения от евентуално нарастване на напрежението в региона. Виждам какво става в първите часове след екзекуцията. Надявам се, че ситуацията няма да се влоши в бъдеще."

Отец Федерико Ломбарди, Говорител на Ватикана: "Позицията на Католическата църква относно смъртното наказание е излагана многократно. Убийството на виновния не е начин да се въздаде справедливост и да се помири обществото. По-скоро съществува риск екзекуцията на виновния да освободи духа на отмъщението и да посее семената на ново насилие."

Джеймс Дайсън, Говорител на "Амнести интернешънъл": "Смъртната присъда е не само отнемане на правото на човек да живее, но и в този случай бе произнесена след явно опорочен процес. Опорочените процеси и екзекуциите бяха характерни за управлението на Саддам. Това беше възможност за Ирак да отвори нова страница. За съжаление, тази възможност беше пропусната."

***

Новината за смъртта на Саддам Хюсеин завари в София и екип на англоезичния канал на телевизия “Ал Джазира”. Стивън Кол е тук, за да отразява присъединяването на България в ЕС. Но както често става, една новина измества друга.

Стивън Кол, Журналист от "Ал Джазира": Това безспорно е водещата новина- краят на бившия иракски диктатор. Този край е поучителен отговор за поддръжниците на Саддам, но дори и те, и дори самият Саддам знаеше, че ще се стигне до смъртоносен изход. Но ако неговата смърт не помогне за възраждането на Ирак, ще бъде много тъжно и много нелепо.”

И докато анализаторите мислят за бъдещето на Ирак, хората от иракския форум също имат планове за утрешния ден-да сменят националното знаме в своя клуб. Сега върху коприната надписът "Аллах е велик!" е извезан с личния ръкопис на бившия диктатор. За да изтрият спомена за Саддам, новите флагове ще бъдат изписани с печатни букви.