Президентът Ниязов, който почина на 66 години, искаше да го наричат Туркменбаши и негови огромни портрети красяха фасадите на всички правителствени сгради в столицата Ашхабад.
Вестниците публикуваха снимката му всеки ден и телевизиите показваха редовно как посещава училища или получава букети от усмихнати деца. В сталинистки стил работническите колективи от цялата страна поискаха държавният глава да бъде обявен за пожизнен президент. Бивш първи секретар на Комунистическата партия на Туркменистан от съветската ера, Ниязов стигна дотам, че нареди да се сменят имената на месеците и на дните на седмицата с гръмки имена на национални символи или герои, най-вече с тези на майка му и с неговото собствено име.
Туркменистанската опозиция в изгнание съобщи, че се готви да се завърне в родината през идните дни.
