По думите му наличието на радиоактивен талий се открива много по-трудно и той нанася по-тежки поражения върху организма, отколкото обикновения талий.

Д-р Джон Хенри, Токсиколог: "Г-н Литвиненко проявява симптоми на отравяне с талий и симптоми на отравяне с друго вещество, така че не е сто процента талий. Може да е радиоактивен талий."

Доктор Хенри предупреди, че тъй като радиоактивният талий се разпада бързо, може би вече е твърде късно да се определи точният вид на отровата. Според него обаче фактът, че може да е радиоактивен талий, хвърля нова светлина върху случая, тъй като веществото уврежда костния мозък. Лекарите вече установиха, костният мозък на Литвиненко е силно поразен, поради което белите кръвни телца в организма му са почти изчезнали. Доктор Хенри не изключи пециентът да е погълнал "коктейл" от отрови.

Приятелите на близките на бившия офицер от КГБ и ФСС, избягал във Великобритания преди 6 г., обвиняват руските власти, че стоят зад отравянето. Кремъл отрече категорично.

Дмитрий Песков, Говорител на Кремъл: "Всъщност не смятаме за необходимо да коментираме обвиненията срещу Кремъл, защото са пълни глупости."

Литвиненко, който разследвал неотдавнашното убийството на руската журналистка Анна Политковская, бе приет спешно в болница в Лондон с явни признаци на отравяне. В момента той се намира в интензивното отделение на Университетската болница. Според лекарите шансовете му за оцеляване остават 50 на 50.

Бившият агент е и под полицейско наблюдение, а разследването бе прехвърлено на британския отдел за борба с тероризма. Това показва колко голямо значение отдава Лондон на този случай, коментира Франс прес.

* * *
Още от древността отравянето се е използвало като метод за отстраняване на неудобни хора. Следващият материал припомня някои от най-известните случаи на отравяния през последните няколко десетилетия.

През 1978 г. българският дисидент Георги Марков, живеещ в изгнание в Лондон, бе прободен на улицата с чадър, чийто връх бе намазан с отровата рицин. Той почина четири дни по-късно.
През 1997 г. израелски агенти успяха да отровят живеещия там лидер на палестинското радикално движение Хамас Халед Мешаал, живеещ в изгнание в Йордания. Извършителите обаче бяха заловени и в замяна на освобождаването им Израел бе принуден да достави противоотрова. Мешаал оцеля.

В месеците след мащабните терористичните удари на 11 септември 2001 г. американците станаха мишена на друг вид атаки - отравяне с антракс. Десетки хора, сред които представители на правителството и конгреса, получиха писма, съдържащи токсичния бял прах. Петима души починаха, а случаите хвърлиха в паника цялата нация, но виновниците не бяха открити.

На следващата година чеченски бунтовници обявиха, че техният водач Хатаб, известен с особената си жестокост, е бил убит с писмо, напоено с отрова, доставено му от човек, когото познавал.
През 2004 г. стана ясно, че украинският политик Виктор Юшченко, който се кандидатира за президент срещу подкрепяния от Москва Виктор Юнукович, е бил отровен с диоксин. В резултат лицето му беше обезобразено. Приближените на Юшченко твърдят, че зад инцидента стоят руските тайни служби. След лечение в Австрия той се възстанови и спечели президентските избори.