Ана Ганева и Евгени Димитров са от Стара Загора, имат две собствени деца, но решават да си вземат детенце от дом и така в семейството им попада Сашко на 3 години.
“Искахме да имаме още едно детенце и решихме, че може да не е биологично наше. Родителите са го изоставили, защото не са имали достатъчно средства. Когато Сашко влезе у дома, другото ни момченце каза, че всички негови играчки са и на Сашко. За мен няма значение дали детето е от малцинствата, но го решихме заради нашите деца, да няма подигравки в училище. Имахме познати, които мислеха, че търсим изгода от това, че сме приемно семейство, тъй като се получава заплата, но тя е символична и отива за издръжка на детето”.
Бащата на Сашко Евгени Димитров каза: “На тези деца трябва да им се помага да излязат от домовете. Година и половина се бавеха документите, бавна е процедурата, карахме курсове как се гледат деца. Сашко си го вземаме за постоянно. Родителите прехвърлиха правата към нас. Колкото по-малко децата са в дома, толкова по-добре, те се гледат като в инкубатор там”.
Цветелина Бонева, мениджър Комуникации към УНИЦЕФ обясни: “Приемната грижа е временна мярка. Няма риск взето детенце да бъде върнато от приемното семейство. Това, което липсва в дома, е контактът. Ако няма възможност, детенцето да бъде осиновено или да се върне при биологичните си родители, то ще остане възможно най-дълго при приемното си семейство”.
