Обещанията на британското правителство са ефектна, но неводеща до нищо инициатива, пише днес британският вестник "Телеграф".
Имигрантите са източник на сила и енергия за Великобритания и обикновено пазарът решава колко от тях ще влязат във Великобритания, допълва вестникът. Вместо да създават нов и скъп бюрократичен механизъм, който напразно да се опитва да контролира потока от работна ръка от двете нови членки на Европейския съюз, британските министри трябва по-добре да използват енергията си, за да върнат на работа милионите британци, живеещи от социални помощи, пише “Телеграф”.

Вестник “Гардиън” посочва, че вътрешният министър Джон Рийд е изправен пред критики заради забраната. Правителството може да бъде обвинено, че е преклонило глава пред ксенофобията на таблоидите и е подготвило неработещи предложения, посочва изданието.

Въпреки опасението, че имиграцията ще доведе до безработица, изследвания показват, че няма задължително взаимообвързване. В райони на Великобритания, където безработицата се увеличава, няма задължително голям приток на имигранти. А там, където има голям приток на имигранти, няма ръст на безработицата. Изследване на правителството и независими прогнози показаха, че няма връзка между двете. Всъщност имигрантите са оказали положително влияние върху ръста на икономиката и не са довели до безработица.

Другото опасение, е че социалната система не може да осигури обслужване на всички тези над 400 000 души, които въпреки че са имигранти, по закон имат право на медицинско обслужване, образование, ползват транспорт, комунални услуги.
Проведено наскоро изследване показа, че повече от 20 000 души работят в Националната здравноосигурителна система и други сектори в здравеопазването. Пропуска се фактът, че хора от Източна Европа работят в обществените услуги на Великобритания, като здравеопазването, образованието и транспорта и така спомагат да се поддържат добре обществените услуги в страната.

Великобритания оставя вратата изцяло отворена само за хората, които развиват собствен бизнес там.

***
Страните, които възнамеряват изцяло да отворят трудовите си пазари, са Полша, Финландия, Словакия, Естония и Латвия. Те вече обявиха официално, че няма да налагат ограничения за работниците от Румъния и България. Подобно решение вероятно ще вземат Швеция и Чехия.
Освен Великобритания и Ирландия, Дания и Люксембург, също планират да въведат ограничения. За по-стриктни мерки е и австрийското правителство в оставка.

Германия, която реши да продължи до 2009 г. ограниченията за работниците от новоприетите десет страни, в момента води преговори с Букурещ и София за евентуални ограничения.
Испания, Португалия, Гърция, Франция, Холандия, Белгия, Унгария и Литва все още не са взели решение за румънците и българите.

***
"Губят страните, които затварят границите си за България". Това каза по повод вчерашното решение на британското правителство българският министър на труда и социалната политика Емилия Масларова. Тя прогнозира, че до пет години България ще бъде "Тигърът на Европа". Масларова изрази увереност, че наложените ограничения за българи на британския трудов пазар, ще бъдат преходен период.

Емилия Масларова отново подчерта, че страната ни не е заплаха за никого и цитира данни, според които едва 40 000 души са заявили желание в следващите 5 години да отидат да работят и учат в чужбина. Социалният министър разви идеята на кабинета за налагане на реципрочни мерки за британските граждани.
Масларова цитира данни, че за миналата година едва 1 740 специалисти и квалифицирани работници от България и Румъния са отишли да работят във Великобритания с работни визи. Според експерти в социалното министерство режимът от 1 януари на практика няма да се промени драстично.

Лиляна Станкова, експерт МТСП: "Работодателят изисква съответната работна ръка, преценява квалификацията и ако няма лица британски граждани за мястото, назначава български гражданин".

Това обаче е режим за трети страни, а сега той ще се прилага за страна-членка на Европейския съюз, като България. Като цяло политическите реакции от нашата страна се обединяват около позицията, че наложените ограничения имат повече политически, отколкото практически характер. Според левия евронаблюдател Кристиян Вигенин, правителството в Лондон отговаря на силния вътрешен натиск срещу новите емигранти.
Според десния представител в Европарламента Мария Капон пък, въведените ограничения за работа няма да се задържат за дълго.

***
Премиерът Калин Попеску Таричану разкритикува британското решение, а вестниците излязоха с гневни заглавия. "Лондон затръшна вратата под носа на румънските работници", "Лондон ни иска само за долнопробна работа", "Великобритания ни сложи етикета: ние сме европейци втора класа", са озаглавени част от публикациите в румънската преса.

Вестник "Ромъния либера" припомня публикуваните в британската преса апокалиптични сценарии за това как отчаяни румънци ще залеят острова и ще донесат болести.

Премиерът Калин Попеску Таричану обаче обяви, че въпреки лошата новина, Румъния няма да прибегне до контрамерки. Подобно решение би било ненормално, при положение че Румъния подкрепя необходимостта от либерализиране на пазара на труда.

Калин Попеску Таричану: “Мисля, че това е лошо решение от страна на Великобритания. Това е лоша инвестиция в средносрочен и дългосрочен план и задълбочава опасенията и сдържаността спрямо Европейския съюз, която традиционно изпитват британците. Мерките засилват и недоверието в европейските ценности”.

Румънското правителство не очаква голям приток на свои работници към Обединеното кралство, защото румънската икономика се развива бързо и самата тя страда от недостиг на работна ръка.

***
Решението на Великобритания да затвори трудовия пазар за българи и румънци предизвика дискусии и в Италия, която със своята външна морска граница е портал за имигрантите в Европа.

Италианският премиер Романо Проди смята, че за европейския трудов пазар и Италия проблемът са по-скоро румънците, отколкото българските граждани. Румънците са една от най-голямата имигрантска общност в Италия, която от години прилага политиката на годишни квоти за работна ръка от чужбина.

На специална конференция за имиграцията в Рим премиерът заяви, че решението на Лондон е тема на междуправителствена дискусия между страните от Европейския съюз и Рим смята да подчини политиката си по въпроса на общо европейските решения.

Италия няма да даде свободен достъп за работа на румънци, заяви Проди без да поставя на дневен ред българите.
Ограниченията за право на работа засягат гражданите на всички източноевропейски страни-членки на съюза с изключение на Словения, която постигна двустранно споразумение.

Британското решение намери пълна подкрепа само сред представителите на сепаратистката Северна Лига, която настоява Рим да последва британския пример.

Днешната италианска преса припомня, че броят на румънците в Италия е над 270 000, докато официалният брой на българите е малко над 20 000.
Годишната имигрантска квота предвижда за тази година 50 000 работни места за граждани на Балканските страни.