Мюсюлманите и хърватите подкрепиха политици, искащи единство за балканската страна, докато повечето сърби гласуваха за кандидат, пропагандиращ етническите разделения, коментира Асошиейтед прес.
Според анализатори тези две непримирими и радикални гледни точки могат да увеличат напрежението. Мюсюлманинът Харис Силайджич иска централизация на етнически разделената държава и премахване на двете й съставни части - Република Сръбска и Мюсюлманско-хърватската федерация. Тази позиция е анатема за повечето сърби, които искат поне запазване на статуквото, ако не и независимост за своята страна.
Харис Силайджич: “Европейският съюз и демократичните сили няма да ни оставят сами, работата не е свършена. Искаме да интегрираме Босна в Европейския съюз, да имаме нормална модерна демократична конституция и се надявам те да ни помогнат. Не желаем етнически разделена, а демократична Босна.”
Небойша Радманович е най-вероятният бъдещ сръбски представител в председателството. Много сърби вярват, че тяхната република може да се отдели от федерацията и да стане независима.
Милорад Додик: “Спечелихме президентското място, ние сме най-силната партия в Република Сръбска. Ще докажем на нашия народ, че можем да осъществяваме промени и сме партия, с която трябва да се съобразяват.”
Най-оспорвана е надпреварата за хърватски представител - досега заемащият този пост националистът Иво Миро Йович води с минимална преднина пред Желко Комшич.
Изборите трябва да установят правителство, което да управлява без международна подкрепа, след като администрацията на върховният представител на ООН бъде закрита догодина. След края на войната важните решения за държавата се вземаха от представителя на международната общност.
