
От друга страна, зрението зависи до голяма степен от това доколко мозъкът може да обработва сигналите. Затова хора, които никога не са виждали по рождение и техният мозък никога не е обработвал светлина, засега не могат да се възползват от новата технология.
Според екипа австралийски учени този вариант на бионично око е по-практичен както като имплантант, така и за употреба от пациентите.
Разработка със същата цел на американски и германски учени представлява комбинация от микрочип и очила-камера. Очилата улавят изображенията, изпращат сигнала до чипа и той ги обработва в импулси, на които мозъкът реагира.
Бионичното око на австралийския екип сега преминава през изпитания и тестове. Научни работници от Фондацията "Бионично око" към болницата "Принцът на Уелс" в Сидни се надяват догодина да започнат изпитания на постоянни имплантанти.