Вместо да заравят обратно в почвата растителните отпадъци, останали след жътвата, земеделските стопани предпочитат да ги палят, въпреки забраната. Така възникват 80 % от големите пожари в Шуменско. Красимир Колев, началник РС ПБЗН: “Тези пожари са без материални загуби и как да кажа неоправдано е да бъдат предизвиквани умишлено и съответно да се натоварва допълнително личния състав, а в същия момент може действително да се наложи някъде да сме необходими. “
От паленето на стърнищата изгаря горният пласт на хумуса. За създаването само на 1 сантиметър от него са нужни 100 години. Засяга се и биоразнообразието в районите, като се унищожават, дивеч, птици, растения дори цели горски масиви. Замърсява се и въздуха.
Добромир Папазов, гл.експерт РИОСВ Шумен: “Досега имаше мнение, че при изгарянето на стърнищата се образува някакъв тор, но при горенето на стърнищата се образуват преди всичко соли, сажди и азотни и въглероден окиси, а самите соли знаем, че не се асимилират от растенията и не са полезни в този си вид. “
За нарушителите са предвидени големи санкции. За палене на стърнища глобата е 8 000 лева на декар. Екоинспекторите вече започнаха проверките по земеделските земи.
