Миналата година пак в този район бяха намерени над 15 хиляди златни елемента от бижута, но кинжалът е уникален и носи много нова информация за археолозите и историците.
Артефактите от третото хилядолетие преди Христа ще бъдат изложени сред експонатите на музея в сряда.
Кинжалът потвърждава колко от рано праисторическото общество в Карловския регион е имало завидни умения в добива и обработката на златото и платината. Досега никой историк не е предполагал, че три хилядолетия преди Христа предците по тези земи са могли да правят златни примеси с платина и други метали.
Смяташе се че такива бижута с такива техники са били правени някъде в първото хилядолетие преди Христа, но ето че и две хиляди години по-рано е имало толкова прецизна обработка и познаване на металите в Карловската долина.
Кинжалът е идеално запазен и най-вероятно е бил притежание на висш царски владетел и жрец.
Вероятно това са дарове заравяни в земята в честа на Великата богиня майка на земята - първото божество в тази цивилизация от бездетни жени или пък като знак на благодарност за плодородието на района.
Другото интересно за историците и археолозите е как предците ни са могли без оптика да изработват толкова фини малки дискове за огърлици и накити. Засега работната хипотеза на историците е, че тази майсторска техника и тези уникални за времето размери са постигани с помощта на вулканични стъкла, които служели като увеличителни лупи на древните бижутери.
