Лекарите поискаха от правителството до 15-и септември да реши проблема с недостига на пари в здравеопазването. В противен случай излизат на ефективен протест.

От лекарския съюз настояват за среща с премиера другата седмица. Медиците настояват да бъдат платени парите на болниците за всяка извършена досега дейност, като до края на годината бъдат заложени средства не по-малко от миналогодишните.

Вчера от министерството на здравеопазването заявиха, че парите за спешна помощ са намалени, защото в отделенията се обслужвали и регистрирали случаи, които не били спешни, за да се точат пари от бюджета.

От лекарския съюз днес се защитиха.

"Вчера министърката твърдеше, че едиколко си случаи с конюнктивит са минали през спешните отделения. Ами много хубаво, ама къде са направленията, които да даде личният лекар , че да отиде пациентът и да бъде лекуван неговият конюнктивит. Направленията ги няма и той няма друг път. И той отива в отделение, вика се лекаря и наистина се прави един двоен или троен разход, вместо да се реши проблемът в доболничната. Параметърът им е орязан с 40%”, заяви председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов.

За миналата година през спешното отделение на ИСУЛ са минали около 41 хиляди болни. Най-много са приети в ушния и в очния кабинет. А очният е единственият на територията на София , който работи денонощно.

Д-р Дъбов обяснява, че половината от хората, които идват, са със спешни състояния - остри конюктивити , чужди тела на роговицата. Обяснява, че само те се регистрират като спешни - съответно само за тях се получават пари от министерството.

"Спешните случаи се записват по определен начин в тетрадката, а тези, които не са спешни, не ги записваме, но ги обслужваме", каза той.

Шефът на спешното отделение в болницата д-р Владимир Атанасов също отрича, че като спешни се регистрират всякакви случаи и че така се източват пари.

"Олигофрените от министерство на здравеопазването да се запознаят с Наредба № 25 от 4 ноември 1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ", заяви медикът.

В наредбата е записано, че право на спешна медицинска помощ имат и болните, потърсили сами помощ от спешните отделения, както и тези, за които не може да се прецени характерът и тежестта на заболяването. Другото обвинение на министерството е, че болниците регистрират един и същ пациент веднъж като спешен случай и втори път като лекуван в болницата. Така се получавало двойно плащане - от министерството, и от касата.

"Реално такива източвания няма, а пак и от една капка колко можеш да източиш. Спешната помощ в България не е платена и на практика няма какво да се източва от нея", категоричен е д-р Атанасов.

Досега министерството плащаше по 20 лева на регистриран спешен пациент. А според лекарите в ИСУЛ реално разходите са между 40 и 100 лева. Разликата е за сметка на отделението.

Днес от пациентските организации сигнализираха, че вече има болници в страната, които са спрели приема на пациенти, защото нямат пари. Такива болници имало в София и Пловдив. В Разград пък спрели да дават храна на пациентите си.

„Ръководството на ИСУЛ няма да ограничава спешната дейност”, заяви за bTV Снежана Кондева заместник - директор на ИСУЛ. Тя заяви, че ще се преразгледа сегашната структура и ще се набележат мерки за намаляване на разходите. По този начин в болницата ще се опитват да се справят с намаления бюджет.

В ИСУЛ няма увеличаване на обема за спешните прегледи, допълни тя.