При същата трагедия през 1971 година умират десетки музиканти, танцьори и авиатори. Само на 25 години, Паша Христова си отива, когато е станала всеобща любимка с непринуденото си сценично поведение и с неповторимия си глас.
Синът на Паша Христова - Милен е само на 2 години, когато се случва трагедията на летище "София", затова той няма реален спомен за майка си.
Голямото признание за Паша Христова идва година преди катастрофата - на “Златният Орфей” през 1970 година получава голямата награда и първа награда за изпълнените от нея песни - "Повей, ветре" и "Една българска роза".
Днес свързваме името на Паша Христова само с песента "Една българска роза". За съжаление вече 35 години истината за трагичната нощ на катастрофата все още е мистерия.
