Това означава, че в Либия е имало СПИН, далече преди обвиняемите българки да работят там, припомня защитникът. Разследването на първите случаи е засекретено и официално за наличие на смъртоносния вирус в Джамахирияте се заговаря, едва когато българите са обвинени в умишлено заразяване. Българската защита поиска от съда първото разследване за СПИН в Бенгази, което е проведено в началото на 90-те години, да бъде издирено и приложено към делото срещу българките. Поводът е дадено в края на миналата година интервю на либийски адвокат. Той разказва пред западна медия, че преди повече от 10 години е защитавал правата на 17 либийски семейства, чиито деца са заразени със спин при престоя си в различни болници в Бенгази. Съдбата на следствието е неясна, след като то е било засекретено от службите за сигурност.
По този повод адвокат Шейтанов допълни, че има информация от български медицински сестри, работили в Бенгази, че първият сигнал за случай на СПИН в болниците от 1994 година. Тогава е получено нареждане за повсеместно кръвно изследване на децата родени и лежали в 4 болници Бенгази. Изследванията, в които като медицински персонал участват и български сестри, потвърждават сигнала за зараза, но е забранено случаите да са разгласяват.
В хода на СПИН делото, през 2001 година, стана известен и друг случай на заразяване в либийска болница, който също е разследван и с неясна съдба. Става дума за две сестри - близначки, заразени в болница в град Сирт. Техният случай нашумя, след като адвокат Владимир Шейтанов откри, че имената им са прикачени към списъка на заразените деца в Бенгази, без те никога да са лежали в Детската болница.
Ако искането на адвокат Пламен Ялнъзов от вчера бъде прието от съда, това би било поредното сигурно доказателство, че СПИН в Либия съществува далеч преди епидемията в детската болница, въпреки че до 1998 година в официалната статистика на Джамахирията регистрирани случаи няма.
