По думите му и други сред 104-те български светци са извършвали същото деяние, обявено за грях. Той даде като пример Св. Цар Тервел – първият български светец.
Историкът отбеляза факта и, че Апостолът на свободата не е предаден, а е направил няколко грешки, но „това, което празнуваме днес, е негово дело”. Той определи Левски като политик, който си поставя за политическа цел възстановяването на българската държава и я постига.
Според него не е твърде късно да бъде извършено и канонизирането на жертвите на Баташкото клане – акт, който ще бъде извършен на 3 април 2011 година: „Клане има, разбира се. Била са добре въоръжени, но са повярвали на турците, затова са изклани. Това дава възможност да бъдат канонизирани като мъченици”.
Божидар Димитров отбеляза, че е чел за случвали се чудеса по църковните канони при мощите на жертвите от Батак и при косите на Апостола.
Екип на „Тази сутрин” провери какво пише в учебниците по история, по които учат децата в българското училище и тези в турското школо. Оказва се, че в частта с османска история, която се учи в седми клас, България почти не се споменава. Интересен отбелязан факт е, че Империята е проявявала толерантност към всички етноси в рамките й.
С този факт историкът не се съгласи: „Обменяли сме някои неща в манджите. Много от революционните песни са по турски мелодии. Като изключим толерантността към всички етноси, другото е коректно”.
На въпроса робство или владичество, Божидар Димитров бе категоричен: „Владичество, разбира се. Робството е емоционален термин. От юридическа гледна точка не е верен. Турско робство е щампа”.
