Дислексията е слабо позната у нас. Дори учителите в детските градини и първите класове не знаят какво да правят, когато се установи дете с дислексия. Д-р Вергиния Николова разказва за специалистите, които могат да помогнат на децата с този проблем.  

Три деца от двадесет страдат у нас от дислексия. Това е темата, която събра специалисти от четири страни у нас. Организатор на тази среща е логопедът Светла Бенина.

"Когато родителят разбере, че детето му има проблем при обучението, спокойно може да се обърне към специалистите в ресурсен център или да потърси логопед, психолог и да се консултира с тях. Специалистите по принцип са малко", отбелязва Бенина.

Много е важно децата с дислексия да могат нещо да правят добре, за да не пострада тяхното самочувствие. Само обединените усилия на учител, психолог и логопед могат да развият потенциалните им възможности.

"Открихме проблема при сина ми на 10-годишна възраст. Малко късно разбрахме, след като сменихме две училища. Учителите не проявиха разбиране, смятаха, че не може да се справи с материала. Позволяваха на децата да му се подиграват, че има трудности в писането и четенето. Сега два пъти седмично посещава логопед. Прави специални упражнения, грешките значително намаляват при писане. Той самия се чувства прекрасно. По-спокоен е. Учи с желание", разказва Венцислава Младенова, майка на дете с дислексия.

"При някои деца резултатите идват много бързо, когато си поставим ясни, точни, конкретни цели. И когато има обучение с действие, с движение, както нашите колеги работят с музика. Това мотивира децата по-бързо усвояват и преминават бариерите, които са пред тях за научаване", обяснява Светла Бенина.

"Аз съм музикант и учител на деца в начално образование. Работя по проект за помощ на деца с дислексия. Музиката може да бъде ключа за решаване на психологични проблеми. Понякога децата с дислексия свирят много добре, дори по-добре от другите деца. Имам ученик барабанист с дислексия. Той е на 11 години. Свири много добре. Макар че не е добър в другите предмети, той е добър в музиката, която преподавам", обяснява Тугру Кая.

"Музикалното образование, за което говори колегата, е много ценно, защото то дава възможност на децата да придобият самочувствие, което училището им отнема. В музиката има ритъм. В речта и писането също има ритъм. Например сричките. Това им помага по-нататък да овладеят и писмената и устната реч. Когато са успешни по музика, това им дава възможност да не се обезкуражават напълно. Дава им имидж в очите на другите деца. И това е много хубаво", твърди и Ива Бонева, директор на центъра "Приобщаващо образование".