Попитахме тези, които пишат вицовете всеки ден - ветераните от вестник Стършел. По дефиниция вицът е нещо кратко, смешно или абсурдно. Като това:
На един самотен остров седели двама души, паднал един кокосов орех и убил единия, а другият не знаел нито да чете, нито да пише. Тук вицът свършва и започва смешното. Смешното беше, когато го пробутах на един образ в казармата, той на сутринта се събуди, сръга ме и каза: а той защо не знаел да чете?
Майсторите - хумористи казват, че смехът не ни е изоставил, независимо от трудния живот.
Белчев: “у нас имам чувството, че от 15 години някой е забравил да скъса листчето на календара и си стоим все на първи април. Невероятно смешни неща се получават. Непрекъснато се опитват да ни правят на идиоти и, най-важното, е че ние май сме си такива”.
Белчев: “Как ще започва въпросникът за държавни служители през 2010 година: да речем там попълват имена, първо, второ, трето и въпрос: били ли сте, вие или ваши роднини, членове на правителство или държавна агенция, министерство или друга форма на организирана престъпност”.
Крайната цел на вицът и на празникът на шегата е да ни осигури добро настроение. Дано и ние да сме успели.
