Как беше в началото - страхуваше ли се от камерите?
Началото в телевизията беше може би вече преди 14-15 години, но никога не можеш съвсем да се отървеш от някаква предстартова треска и според мен винаги е полезно да имаш доза притеснение, за да можеш да си свършиш концентрирано работата. Все още имам понякога притеснение.

Била си на много специализации в чужбина – каква е разликата, имаме ли още много да учим в областта на ТВ журналистиката?
Трябва да учим винаги, всеки ден, за да сме в крак с това, което хората знаят и с това, което те очакват от нас. Това, което съм видяла навсякъде и в Европа, и в САЩ, където съм била на специализации, вече се очаква проактивен подход от всеки обучаван. В България все още очакваме някой да ни научи, някой да ни даде списък от неща, които да следваме. Навсякъде другаде подходът е да питаш, сам да се интересуваш за нещата, които ще ти бъдат полезно. Но имайки предвид стажантската програма, която тече в bTV, следя начина, по който се държат стажантите, това, което ни питат, и смея да кажа, че младите хора получават добро образование, което ги кара да мислят и наистина да се възползват от възможностите на едно обучение.

Изкушавала ли си се да останеш в чужбина?
Благодарение на професията си съм била на много места, които бих искала, пък и на много места, на които едва ли някога бих се сетила да отида. Вероятно заради това никога досега не съм имала желание трайно да се установя някъде.

Какво и как те задържа в България? Много млади смятат, че у нас няма бъдеще?
Не смятам, че млад човек няма бъдеще независимо къде е. Ако той намери цел, за която е способен да посвети време, усилие, да се лиши от някакви удоволствия – смятам, че в един момент ще му бъде не само интересно и полезно, а вече ще има и добри резултати. Не съм живяла достатъчно дълго другаде, за да кажа, че е по-добре. Моите приятели са тук, семейството ми е тук, тук има достатъчно красиви и чисти места, на които може да се отиде.  

Смяташ ли се за успял човек?
Смятам се за човек, който цени успеха и уважава всяко усилие, всеки малък успех. За мен успех е да прекарам добре един ден, също да получа награда, професионална, също да ме спре някой на улицата и да каже: "Това, което показахте вчера или онзи ден по телевизията, беше добро". Така че не съм в очакване на някакви грандиозни успехи – за мен е важно да съм сигурна в себе си и чиста пред себе си.

Трудно ли е да съчетаваш работата и семейството?
Значително по-трудно е да си журналист, когато имаш семейство и дете, защото то има много голяма нужда от внимание и от време, което да прекарваме заедно. А между командировките, емисиите вечерно време или 12-часовия работен ден събота и неделя не остава кой знае колко време за среща с детето, за разговор или за игра. Но пак е въпрос на желание и на приоритети.

Как релаксираш? Обичаш да пътуваш, но остава ли ти време да пътуваш за удоволствие, не по работа?
Остава ми да. Сезонните отпуски използваме отново за пътуване и за почивка на море. Това е най-чаканият период от годината. Предпочитам да почивам на къмпинг – там забравям за всякакви прожектори, условности и си почивам най-добре.

Някои те намират за строга и делова, други – за деликатна и лъчезарна. Отговарят ли тези определения на характера ти и ти самата как би се определила?
За строга, не съм сигурна, че съм строга – може би съм по-дистанцирана и по-затворена отколкото би ми се искало да бъда, но смятам, че съм добронамерена, а може би един такъв вътрешен стремеж към перфекционизъм и професионализъм ме прави по-скучна отколкото би трябвало да бъда.

Има ли истински журналисти в България днес?
Мога чистосърдечно да заявя, че аз не познавам хора, които твърдят, че са журналисти и се изявяват като журналисти, а в същото време да са пионки на когото и да било. Като започнеш да се занимаваш с журналистика и посветиш знанието и усилието си на тази професия, изначално трябва да си свободен човек. Всичко останало е в някаква друга сфера – не в журналистиката. Всеки фалш, особено в телевизията, е ярко видим.

Любопитството ли те запали по журналистиката?
Да любопитството, нуждата да се срещам се различни хора. Имаме възможност да говорим за каквото се сетите, и то в детайли, с хора, които са наистина на върха или най-дълбоко в определена област. Това е едно широко знание, което изключително много отваря границите на всеки човек като знание, виждания, очаквания.

Коя е най-впечатляващата среща в досегашния ти опит – човек, който ти е направил много силно впечатление?
Има голям списък от  хора в европейската и световната политика, които са ме респектирали изключително много, когато съм правила интервю с тях или съм присъствала на техни пресконференции. Но последното, за което наистина се сещам, нещо, което остави дълбока следа и промени по някакъв начин личния ми живот, е една много неформална среща с Моби.

По принцип рядко отразявам събития, свързани с шоубизнеса, но попаднах на такова събитие във връзка с кампанията Play to stop на Европейската комисия, насочена към климатичните промени. За 45-минутна среща с Моби успях да разбера колко малко усилие може да бъде това да изключвам всички електроуреди вкъщи, да ходя пеша на работа, да имам грижа за това дали в найлонови или други торбички слагам покупките си, когато пазарувам. Наистина този човек с харизмата си, с искреното си убеждение какво трябва да правим, за да живеем по-добре ние и в добра хармония с природата, промени живота ми на битово ниво.