Националната здравна карта е важна за по-доброто планиране в здравната система, както на средства, така и на ресурси, например там където недостигат определени специалисти. Здравната карта показва дали и как са покрити нуждите на пациентите от медицинска помощ.
По данни на здравното министерство у нас работят 308 болници. Те трябва да разполагат максимум с 43 984 болнични легла, за да покрият нуждите на населението. На практика леглата са малко повече, но по-тревожното е, че са неравномерно разпределени. Това означава, че ще има райони без достатъчно специалисти.
Болничните легла не достигат в областите Кърджали, Разград, Силистра, Хасково, Шумен и Ямбол.
Това на този етап може да бъде средство да се насърчат инвестиции в тези области и хората да бъдат спокойни, че ако отварят частни болници,от тях ще има нужда, смята здравният министър Стефан Константинов. Абсурд е населени места да останат без лечение, допълни той.
В същото време в райони като Благоевград, Кюстендил, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Смолян и Плевен леглата са над необходимото. Много над максимума са и в София - при таван от около 6 800 легла, в столицата болниците разполагат с над 10 000.
Националната здравна карта съдържа и списък с 57 държавни болници. Всяка година те задължително ще сключват договор със здравата каса, за да гарантират лечение на пациентите. В този списък липсват малките и частни болници.
Здравният министър обеща промени, за да бъдат по-добре разпределяни парите за здраве.
Здравната карта има за цел да регулира свръх голямото търсене на договори със здравната каса, което води до неефикасно пилеене на средства, поясни министърът. Ако искаме да говорим за брой легла, в закона трябва да се каже, че това са максималния брой легла, над които здравната каса не може да сключи договор. Такъв текст в закона в момента липсва, допълни министър Константинов.
Готовата националната здравна карта показва още един проблем - недостиг на специалисти.
Имаме специалности, където имаме проблеми. Като анестезиологията, където специалистите доста намаляват, докато в кардиологията, в ендокринологията и АГ-то има явен интерес, заяви здравният министър.
В област Шумен след процедурата по пререгистрация някои болници вече са медицински центрове. Други като болницата във Велики Преслав закриват цели отделения. На практика това означава, че леглата по новата здравна карта ще им стигнат, но заради закритите отделения ще загубят и пациенти и специалисти.
Според Районния център по здравеопазване в Шумен пациентите не трябва да се притесняват, че ще останат без медицинско обслужване. Здравните власти успокояват, че макар и на минимума, броят на леглата за активно лечение ще покрият потребностите на населението в областта.
