Събитията в България се случват със затворени очи и пипнешком. Цялата година мина като в игра на късмета – всеки ден човек си е плащал за дозата оптимизъм. Това заяви в студиото на предаването "Тази сутрин" политологът Румяна Коларова. Поне за мен има една двуплановост, ако не и трипластност в политиката – едни събития стават видни за народа, но много остават и скрити. Много неща остават незасегнати от политическите решения. Липсва мисълта за срок, по-дълъг от седмица, а когато оценяваме годината не трябва да я оценяваме като 365 дни, а като един 4 или 5-годишен мандат, посочи тя.

Омръзна ми, когато някой дойде на власт опозицията веднага да го обявява за антидемократ

вместо да търси някакъв вид стратегически или принципен провал, каза още тя. Коларова се върна и към времето на Тройната коалиция. Тогава животът приличал на една дебела жаба, която стои и изяжда мухите. Според нея 2011 г. е била по-различна в това отношение, като жабата е отслабнала, а мухите са започнали все по-рядко да влизат в устата й.

Няма събитие през отминаващата година, което да се помни след десет години

смята социологът Цветозар Томов. Според него, все пак, отиващата си години се е отличавала с по-голямата обществена активност и събуждането на обществото, със засилване на взаимодействието между повече социално групи. Сега би следвало да осъзнаем, че общественият натиск ражда решения. Според мен е хубаво това, че се събужда това подобие на гражданско общество. Държавата трябва да бъде реформирана или ние ще се загубим като общество, но това не може да стане само чрез правителството, каза още той.  

Антропологът Харалан Александров пък характеризира 2011 като “сива, скучна и печална”

Това, което медиите представят като събития, на мен ми напомня на търкаляне на буре по надолнище, което от време на време се удря в камък и кънти на кухо. Медиите продължават услужливо да се дават като трибуна за съобщения, каза още той. Влязохме в депресивна позиция – дадохме си сметка къде сме, дадохме си сметка за парадоксалната позиция на макроикономическата ни стабилност. Като че ли се отделихме от оптимизма на бързото забогатяване и започнахме да си припомняме какво е да живееш в бедност, заяви Александров.

И тримата анализатори бяха категорични, че в страната са нужни спешни реформи, иначе ще останем най-бедната страна в Европа, независимо какво правителство ще дойде на власт.