2010-а беше обявена за година на биоразнообразието. По тази причина биолозите изготвиха списък с невероятни животни, които свидетелстват за безкрайното разнообразие в природата. Предлагаме ви да прочетете за някои от тях:
Маймуна киха, когато вали
В Мианма беше открита непозната за науката маймуна, която киха, когато вали. Тя е висока 61 см, а дължината на опашката й е по-голяма от тази на тялото. Маймуната е черна с бяла брада и необичаен чип нос. Именно заради него тя киха, когато вали, защото в носа й влиза вода. За да се предпазят, животните прекарват дъждовните дни с глави, скрити между коленете.
Районът, обитаван от новооткрития вид маймуни, се простира върху площ от 270 кв. км. Причината чипоносите маймуни да останат неизвестни досега е, че хабитатът им десетилетия наред е бил недостъпен за човека. Според учените популацията им наброява между 260 и 330 индивида и са застрашен вид още с откриването им. Основните заплахи за тях са незаконното изсичане на горите, ловът, събирането на китайски билки и проект за строеж на язовир.
Миниатюрни ракообразни са шампиони по скок сред животните
Ракообразни, големи колкото бълха, са животните с най-силен скок, установиха датски учени. Три вида от разред веслоноги рачета могат при скок да постигнат скорост 500 до 1000 пъти колкото дължината на тялото в секунда. Те прилагат много повече мускулна сила от кенгуруто, жабите и другите известни скачачи в животинското царство.
Веслоногите рачета са с дължина 1-2 мм. Скоростта, с която скачат е 3 до 6,4 км/ч. Това може да не изглежда толкова много, но е равностойно на скорост от 7000 км/ч за човек. Ракообразните скачат толкова бързо, за да избягат от рибите, които се хранят с тях.
Най-силното насекомо е бръмбарът
Торен бръмбар от вида Onthophagus taurus може да повдига товар с маса 1141 пъти по-голяма от неговата. Ако се пренесе при хората, това би означавало, човекът да е способен да повдигне огромен товарен камион с ремарке.
Торният бръмбар е подобрил рекорда, поставен от бръмбар носорог, като го е изпреварил по сила с почти една трета. На учените е известно още едно живо същество, което е малко по-силно от Onthophagus taurus. Това е акарът Archegozetes longisetosus. Той обаче се отнася към клас паякообразни, а не към насекомите.
Най-малката жаба в света е отровна
Най-малката жаба в света е дълга само 1 см и може да става отровна, като натрупва токсини в кожата си, изолирайки ги от насекомите, с които се храни. Живеещата в Куба жаба Eleutherodactylus iberia е вписана в "Книгата на рекордите Гинес" за миниатюрност. Тя изпуска горчива миризма, идваща от токсични алкалоиди (морфинът и кофеинът са алкалоиди).
Само четири други групи жаби в света отделят защитни токсини. Според специалистите Eleutherodactylus iberia е толкова малка, за да е по-успешен ловът й.
ООН обяви 2010 г. за година на биоразнообразието, за да помогне за опазването и спасяването на световните екосистеми. Терминът се използва за описание пъстротата от живи форми, еволюирали на нашата планета, като в него влизат не само екосистемите, но и видовете и родовете. Доказано е, че колкото по-разнообразни представители съдържа една екосистема, толкова по-продуктивна и издръжлива е тя. Досега са описани 1,75 милиона вида, но специалистите предполагат, че общият им брой е 13 милиона.
През 2002 г. беше поставена целта до 2010 г. да бъде постигнато "голямо намаляване на сегашния ритъм на обедняване на биологичното разнообразие". Равносметката, направена от ООН през май 2010 г., е категорична: целта "не е постигната".
Според най-новия доклад на организацията от май съществува повишена "опасност от драматично обедняване на биологичното разнообразие", а много видове са застрашени. От 47 677 вида, описани в Червената книга на Световния съюз за опазване на природата, 17 291 са застрашени от изчезване. Всеки трети вид земноводни, над една от осем птици, повече от един на пет бозайника и всеки четвърти иглолистен вид могат да изчезнат.
На конференцията на страните участнички в Конвенцията за биологичното разнообразие в Нагоя през октомври представителите на 193 държави приеха 10-годишен план за опазване на околната среда. Те си поставиха цел да защитят 17% от сушата и 10% от океаните до 2020 г. Тези цели обаче са под очакванията на природозащитниците, защото и без това вече са защитени 13% от сушата и 10% от океаните. А толкова много животни и растения в тях са уязвими.
