Кристоф Ламбер ще снима трети филм в България

"Заекът на Ватанен" е филм, който носи надеждата за един красив интернационален филм, музиката към него е поверена на Горан Брегович.
Шотландският боец, както го наричат някои, твърди, че да участваш във филм е истинска терапия.

Юксел Кадриев: Добре дошли отново в България! 
Кристоф Ламбер: Благодаря!

Ю.К.: За трети път сте тук, нали?
К.Л.: Да, за трети път съм тук.

Ю.К.: Какво мислите за страната ни?
К.Л.: Ами нали знаете, човек се връща някъде, преди всичко, защото си е прекарал добре. Срещнал е прекрасни хора, работил е с много добър екип. Хора, които искат да работят, екип, който е щастлив да работи. А в този филм всички са много щастливи, защото в самия филм има нещо магическо, някаква притегателна сила. Но винаги е било много интересно в България. Когато бях за първи път тук, с първия филм, който снимах беше много различно, защото това беше филм с големи мащаби, епически филм, снимките бяха много по-тежки...

Ю.К.: Говорите за "Версенжеторикс"?
К.Л.: Да, "Версенжеторикс". А този филм е чисто удоволствие за нас, още повече че се забавляваме всеки ден със зайчетата, с другите животни, с екипа и дори със самия сюжет на филма. Тази история е толкова оригинална, толкова специална и различна. Всеки ден за нас е предизвикателство, защото не знаеш ще се получи ли - няма ли да се получи?! Всичко е много относително.

Ю.К.: Намирате ли нещо общо между сюжета на този филм и вас самия?
К.Л.: Аз смятам, че всеки който играе, вкарва нещо от себе си в ролята и намира в нея нещо общо със себе си.  Може би не винаги разбираме за тази част от нас, но по време на снимките откриваш нещо ново в себе си. Да участваш във филм е като терапия, но терапия докато се забавляваш. Винаги разбираш нещо за себе си, за което до този момент си нямал и идея, че съществува у теб. Затова аз го наричам терапия. Защото това е нещо, което те кара да израстваш като човек и актьор, да се променяш за добро, нещо, което те прави различен. Това е нещо в което вярвам, че е полезно. Но когато снимам, във филма аз съм "Том", не съм себе си. Аз играя по сценария. Но героят на филма по някакъв начин ме кара да се замисля, ако това ми се случи наистина, как ще постъпя аз самият в реалната ситуация.

Ю.К.: Обичате ли природата?
К.Л.: Аз съм повече градско чедо, но обичам природата, защото ние самите идваме от природата, и мисля че трябва да се грижим за нея и да мислим за нея, когато правим нещо, защото в един момент тя може да реши да ни отмъсти за постъпките ни. Природата е много по-силна от това, което сме ние хората, и това няма нужда от доказване. Това е нещото, което ми харесва в природата - корените от които произлиза всичко.

Ю.К.: Имате ли домашен любимец?
К.Л. Аз не, но дъщеря ми има много. Аз не мога да си го позволя, защото пътувам прекалено много. Знаете, ако имах куче или котка, ще трябва да си взема клетка за тях, когато пътувам, а това само усложнява нещата. Но дъщеря ми има куче, има котка, има рибки, сега иска заек и мечка.

Ю.К.: Играете ли си с тях?
К.Л.: Да, разбира се, когато съм в Лос Анжелис с дъщеря ми, всички домашни любимци са с мен. Аз обичам животните.

Ю.К.: Има ли нещо, в което да сте сигурен 100%?
К.Л.: Аз??? Не! Никога не можеш да си сигурен в нещо на 100%. Мисля че само глупавите хора са способни на това. Никога не можеш да си сигурен в нещо.

Ю.К.: Дори в себе си?
К.Л.: Да, разбира се. Не винаги съм сигурен в себе си. Не винаги съм сигурен в постъпките си. Ако вземем за пример този филм, не съм сигурен дали играя добре или зле. Защото този филм има режисьор и затова е важно режисьорът да е добър, защото той може да види това, което ти не можеш. В живота е същото. Никога не можеш да направиш нещо абсолютно сам - имаш нужда от другите хора, имаш нужда от приятел, имаш нужда от някого, който да те посъветва - винаги имаш нужда от някого. Хората, които смятат че могат да се справят на 100% със нещо съвсем сами, ги очаква сигурен провал. Просто е предопределено!

Ю.К.: Знаете ли нещо за политическата обстановка в нашата страна?
К.Л.: Не знам много, преди всичко защото не се занимавам с политика, но мисля, че държавите или света, се нуждаят от истински лидер. Лидер, който като го видиш да си кажеш: "Аз искам да последвам този човек!"  Нуждаеш се от герой! Не се нуждаеш от политик! Нуждаеш се от някой, който да обича хората, някой който откровено върши работата си за хората. Това е нещото, което ни липсва днес. Не само тук, или във Франция или в Италия или в Германия. Ние не се нуждаем от някой, който да е като старшина или някой който да ни натрапва решенията си и да казва прави това - прави онова, защото нямаме друг избор. Имаш две подобни персони и трябва да решиш за кого от тях да дадеш гласа си. И трябва да избереш един от тях, защото нямаш друг избор! Това е!
...Срещнах онзи ден един голям човек и това е вашият министър на културата. И той е голям човек, защото идва от културните среди и второ, защото е неделима част от нея и ще я запази. А това е много важно. В политиката има нужда точно от това - целокупност и неделимост. А в повечето политици това липсва. А точно в това е есенцията на играта. Аз не критикувам, напротив, твърдя че това е факт. Затова един политик трябва да е мъдър - тогава можеш да управляваш, да взимаш решения, да правиш нещата, за които си избран. Това е всичко!

Ю.К.: Вие говорите за Стефан Данаилов. Знаете ли, че той преподава актьорско майсторство в нашата Академия за театрално и филмово изкуство и неговите студенти го наричат "мастер"?
К.Л.: Мисля че всичко много зависи от начина по който преподаваш. Мисля, че е важно да има взаимно уважение и респект между двете страни. Затова и учениците му го наричат "мастер". В някоя друга страна, ще го наричат по някакъв друг начин, но не това е важното. Не е важно да смяташ това за някаква титла. По-важното е действително хората да те уважават, да те уважават в живота наистина, едно друго ниво на респект.

Ю.К.: Те по скоро влагат смисъла, който се използва в "Междузвездни войни" за учителя Йода.
К.Л.: Да, именно! Но по-важното е, какво прави наистина този учител с тази титла - мастер. Ако той си е повярвал прекалено, ако си придава излишно великолепие, той не заслужава да го наричат така. Но ако предаваш знанията на студентите си, това, което си научил и си забравил за тази титла - то тогава ти наистина я заслужаваш!

Ю.К.: Каква според вас е разликата между американското и европейското кино?
К.Л.: Американското кино, според мен си играе повече с чувствата на хората, докато европейското кино, те докосва до сърцето, предизвиква чувствата ти, има някакъв романтизъм в него. В повечето случай нещата в американското кино се случват прекалено бързо, преекспонират се някои неща, разбира се, не във всички филми, но в повечето от тях. Причина, за това е и  технологията, която много напредна, но в Америка и Европа, тя е една и съща. Например, имаме един  оператор, българин, който е живял в Канада - за мен е невероятно да работя с него. Марк Ривиер е режисьор, с нива над много от американските и английските режисьори, но всъщност, филмовият бизнес днес, е абсолютно интернационален. От техническа гледна точка е същото. Най-важното е сърцето, което влагаш в правенето на филм и в това е същинската разлика между американското и европейското кино. Това обаче е нещо, което не можеш да научиш - или го имаш или го нямаш. Същото е и при актьорите.

Ю.К.: Кой е любимият ви режисьор?
К.Л.: Не, нямам любимец. Но обичам да гледам добри филми, с добра история в тях. Обичам това, което гледам да ме забавлява. Ето това е любимото ми. Понякога се случва някой голям режисьор да не може да те накара да се забавляваш с филма му.

Ю.К.: Коя е любимата ти филмова история?
К.Л.: Може би "Имало едно време на запад", на Серджо Леоне, защото вярвам, че той е един от основателите на филмовия бизнес, такъв, какъвто го познаваме днес. Той е един от онези, които направиха баланс между ранните 50 години и днес. Той създаде различен жанр. Различен начин на правене на филм. Различни мащаби! За мен това е най-добрият филм, който някога е правен. Толкова много събития, много приятелства, много връзки и взаимоотношения има в него.