В модерната ни история случаите с наказани спортисти заради употреба на допинг са безбройни… Само за миналата година, в пробите на повече от 2500 професионални атлети са открити забранени стимуланти.
Повечето бивши и настоящи спортисти избягват допинг-темата. За Емaнуил Дюлгеров, който е бил професионален лекоатлет в годините между 1974-90 г., обаче тя не е табу. През 80-те години той е сред световния елит в хвърлянето на чук. Неколкократен републикански първенец. На олимпиадата в Москва заема престижното 6-то място. Пет пъти е балкански шампион, печелил е златен медал на световното за студенти.
“Употребявал съм всички възможни препарати в доста големи дози. Не може да има тези високи спортни постижения, които са на ръба на човешките възможности, без допинг”, споделя Дюглеров. Имаше едно време някакъв доктор, не го помня вече, измисли това, че трябва да ми бият инсулин, който изведнъж щял да предизвика адски прилив на енергия и след това установих от друг лекар, че това е много опасно, защото можеш да станеш диабетик или моментално да умреш”...
Пламен Аспарухов водеше националния отбор по вдигане на тежести, когато целият ни състав беше спрян от участие на Игрите в Пекин, заради открити анаболни стероиди в телата на състезателите. Тогава той каза, че не е имал намерение да допингира възпитаниците си. Не знаел, че закупеният препарат бил замърсен.
Аспарухов е убеден, че забранени стимуланти се използват от всички атлети… "За мен на това световно първенство първите шест човека – мъже и жени – всичките са ползвали забранени медикаменти в един момент от своята подготовка”.
Дори и да не използва допинг, за да бъде един атлет на топ ниво, той трябва да приема различни медикаменти и хранителни добавки, разрешени от световната антидопингова агенция. "Един състезател на световно и олимпийско ниво трябва да взима между 8 и 10 препарата дневно, между 15 и 20 таблетки или капсули, за да върви добре неговият спортно-тренировъчен и възстановителен режим”, разкрива фактите д-р Ангел Лозанов, специалист по спортна медицина.
