Кои дипломати са притеснени, че са записвани от президента?
„Бедата не е, че стенограмите ще видят бял свят, бедата е в това, че са записвани, без да се иска тяхното разрешение, не само посланици”, коментира в студиото на bTV депутатът от ДСБ Асен Агов. По думите му няма разпоредба и няма договорки, когато се организират такива срещи, да се прави звукозапис.
В Министерския съвет има правилник за вътрешния ред и за работата на Министерския съвет и там всичко това е урегулирано. В президентството няма такова нещо, или при президента. В Народното събрание също така този въпрос е уреден от правилника на Народното събрание. При президента няма такова нещо, обясни Агов. По думите му там съществува един свободен режим, който е притеснителен.
Както видяхме в случая с инцидента Първанов - Дянков, това може да бъде използвано за недотам достойни цели, каза Агов.
Много често четем евангелието като дявола
Това, че се показа една книга с публикувани стенограми на Кисиндъжр, съвсем не означава, че тези стенограми са публикувани без съгласието поне на една част от хората, които Преговарят, каза Александър Маринов, социолог и преподавател в Софийския университет.
Това е позоваване, користно позоваване на един авторитет. Никоя държава не може да си позволи, не само държава спрямо представители на други държави, една институция спрямо представител на друга институция не може да си позволи да прилага едностранно своята воля, дори и своя правилник, коментира Маринов. Той припомни и един прецедент в България. В самото начало на прехода, една среща между тогавашния президент Желев и по-сетнешния министър-председател Симеон Сакскобургготски, когато разговорът беше публикуван.
Президентът определи времето на въпроса за импийчмънт
С публикуването на стенограмата и с последващото си поведение. Има нещо парадоксално в поведението на Първанов. Той, вместо да работи за институцията, впряга институцията да работи за него самия, каза Асен Агов.
По думите му е парадоксалното е в това, че той каза: нека да се помирим, а в същото време казва махнете вицепремиера.
И ако трябва да кажа сега, веднага, необходимо ли е да бъде отстранен чрез вот и последващо действие в Конституционния съд Първанов от президентския пост - да, необходимо е, защото съвсем ясно е нарушен чл. 32 на конституцията, каза депутатът от ДСБ.
Маринов посочи, че не е съгласен с Агов: Първо, публичните личности и особено личностите, натоварени с публични отговорности във властта, не са равни на другите. Те носят по-голямо бреме. Те са длъжни и законът в редица случаи осигурява те да предоставят допълнително светлина върху своето поведение, каза Маринов.
Няма никакво съмнение за моралната и политическата квалификация на постъпката на президента. Няма спор, тя е безспорно укорима, нечестна, тя е користна с оглед на това, че е продиктувана от други политически цели, дори не от целта да се защити институцията от някаква нападка, каза Маринов.
Каква беше целта?
Политическият проект на Първанов, то е ясно. То така се развиват нещата. Между другото. .. аз затова смятам, че решението за отстраняване, за процедура по отстраняване, е неадекватно решение, защото то предоставя на президента възможност да участва легитимно в политически дебат. Той търси тази възможност. Той провокира неведнъж политиците, т.е. партийните политици, правителството, парламента, каза социологът.
Защо е бил необходим този разговор
след като няма какво да си изясняват в отношенията? За да може президентът на края на разговора, след като го нарита, грубо казано, да унизи публично чрез стенограмата, да прочете своето финално заявление, което показва една политическа платформа. Това е целта. Тя тази цел беше доразвита в пресконференцията му. Забележете, президентът използва един изключително важен въпрос за страната, каквато е необходимостта от стратегическа визия, стратегия, но той не отдаде никакво съществено внимание на този въпрос.
Свиква пресконференция на тази тема и говори единствено за конфликта между институциите. Ето това е въпрос, с който парламентът би трябвало да се заеме. Не дали в дадения случай президентът е нарушил конституцията, каза Маринов.
Не само Борисов, Иван Костов също няма интерес от това развитие на събитията
Какво ще постигнем, какво ще постигне парламентът? Какво ще постигнат, постигнем - тези, които не одобряват постъпката на президента. Какво ще постигнем с процедурата за отстраняване. В най-добрия случай, което не е сигурно и е под съмнение от гледна точка на политическите мотиви, едно решение на парламента, политическо решение - мнозинство срещу малцинство. Какво носи това? Добре, топката ще отиде в Конституционния съд и какво. Според мен това ще настрои допълнително срещу правителството определени среди, каза социологът.
Според него силният ход на правителството и на тези, които го подкрепят, не е да вкарват темата в един политически дебат в парламента.
Силният ход е продължаване на може би най-успешната насока на дейността на правителството - операциите срещу организираната престъпност и връзките й с високите етажи на властта. Това ще бъде адекватният отговор, защото според мен акцията на президента беше изпреварващ ход във връзка с някои развития в тази област, каза Маринов.
