Голяма част от правосъдната система е пряко зависима от съдебната медицина. Държавата обаче е абдикирала от проблемите на тази специфична медицинска специалност.  Нейното финансиране е разхвърляно между Министерството на финансите, Министерството на правосъдието и здравното министерство, които обаче вече не предвиждат пари за издръжката на съдебната медицина.

Съдебните лекари работят при много мизерни условия и заплащане.

Работим такава работа, че без нея органите на разследването, прокуратурата и съда ще блокират, категоричен е  д-р Владимир Горанов, началник "Съдебна медицина" МБАЛ – Търговище.

Това е една специалност с много висока обществена и социална значимост, смята д-р Владимир Владов, началник "Съдебна медицина" в Шумен.

От съдебните лекари зависи бързината и качеството на голяма част от наказателните дела, а съдебно медицинската експертиза е единствената, задължителна по наказателния кодекс.

Голяма част от звената на "Съдебна медицина" са разположени в мазетата на болниците или в бараки. Където има оборудване, то е на 30-40 години. Няма хладилници, а инструментите, с които се правят аутопсии, нямат нищо общо с медицината.

Използваме тази лозарска ножица за отваряне на гръдния кош, показва съдебен лекар.

До десет години над половината от държавата ще остане без съдебни лекари, смята Янко Колев, началник "Съдебна медицина" в Габрово. Младите хора няма с какво да са привлечени.

Съдебните лекари работят при изключително ниско заплащане. Нормативно заплатите им са между 370 и 700 лева. Хонорарите по експертизите, които са оценени на пет лева на час, се плащат от заявителя. МВР обаче също е спряло издръжката и хонорарите, а лекарите очакват, че това ще предизвика сериозни проблеми в работата на съдебната система.  

В България съдебните медици са само 74, а повечето от тях са в пенсионна и предпенсионна възраст. За да се покрият нуждите на страната от лекари, те трябва да бъдат поне 150.