Всяка година около 58 000 европейци прекратяват живота си. Това обяви еврокомисарят по въпросите на здравеопазването и защита на правата на потребителите.
Основни причини за самоубийствата са депресията и психичните болести.
Годишно самоубийствата в Евросъюза са повече от загиналите при пътни инциденти и престъпления взети заедно. Тези тревожни данни бяха основна тема на конференция в Хелзинки за психичното здраве. Социалните и икономически промени в страните от Европейския съюз влияят върху хората с по-лабилна психика и ментални заболявания. Несигурността и депресията ги карат да посегнат върху живота си, смята един от българските участници в конференцията.
"Изпитанията, свързани с обтягането на взаимоотношенията, с което ние реагираме спрямо предизвикателствата на присъединяването ни към Европа, се понасят по-зле от тези хора и правят често пъти, по-често от останалите, този избор житейски, да прекратят живота си", обясни доц. Тома Томов, национален консултант по психиатрия.
С най-висок процент самоубийства са новоприети страни в Евросъюза като Литва и Унгария. В челните места на черния списък са Финландия и Австрия, а накрая са Гърция, Португалия и Испания.
Според доцент Томов, все по-малко хора у нас посягат на живота си: "Сега има тенденция към намаляване на ръста на самоубийствата за всяка следваща година, макар и бавно, в България. Той беше стигнал до 17 в големите години на промяната."
Най-ефективният начин за предотвратяване на самоубийствата е ранното откриване и лечение на депресията. Това е посочено в Декларацията за психично здраве, която подписаха страните от Европейския съюз.
