През деня отец Крум върши свещеническата си работа, а нощем се захваща с тъкането, със стана, плетките, шиенето или бродирането и така е изработил огромна колекция от тъкани произведения. С годините свещеникът е успял да издири и съхрани почти всички мотиви и шарки използвани в шевиците и плетките на Северозападна България през последните столетия.
Част от боите за чергите си отец Крум произвежда самичък, използвайки различни растения.
В началото на всяка зима отец Крум изважда една по една чергите, които сам е изтъкал, за да ги проветри преди да ги заключи в скриновете до пролетта. Отец Крум е стопанисвал два манастира и в тях е оставил стотици метри черги. Единият от тези манастири бе този до село Извор, в който местните хора не допуснаха да се направи комуна за наркомани. След тази история църквата нареди отец Крум да напусне манастира и му възложи отговорността за местна черква, която трябва да възстанови. Заради мъката по манастира отец Крум до късно нощем не може да заспи и плете. Или пък тъче на стария си стан.
Боите от магазините са скъпи за отец Крум, затова често използва естествени растителни бои. Например тютюневото зелено постига, когато вълната, от собствените му овце, се вари заедно с корени от домати и лантра. Бежавият цвят, който тук наричат меден го постига с боя от клонки на слива-маджарка, от дюли или като смесва черна боя със син камък.
С течение на годините отец Крум е възстановил и съхранил всички мотиви използвани при бродериите и шевиците в родния му край. Сега, когато децата му са пораснали и живеят отделно вечер остава сам с майка си и отново се отдава на тъкането.
