Макар да го има на картата - някъде между Бяла и Шкорпиловци, да стигнеш до Самотино е цяло приключение. Път няма, а изживяването с джип през гората е екстремно. Изведнъж попадаш едновременно в рай... и разруха. Преди 60 години тук живеят над 40 фамилии.
Днес в две къщи живее по един човек. Васил е роден тук, живял във Варна, но след пенсионирането си се връща в Самотино.
„Знаеш откога мечтая за тая тишина, аз шофьор бях на автобусите, с тия задръствания... Тихо, спокойно, сея си на лято домати, пипер, квото искам си произвеждам”, казва Васил Полихронов.
Васил има малко стопанство и рядко му се налага да слиза до града - с трактор. Баба Куна пък върви 3 километра пеш, за да си купи хляб. Къщата й няма вода и канализация, нито кухня, от екстрите в анкетната карта има само хладилник и телевизор.
Навремето в тази постройка са се помещавали читалище, киносалон и магазин. До края на 50-те години пък тук е било училището. Ако имаше път, Самотино щеше да е курорт.
