Палестинската власт вече определи заместниците на Арафат. До 60 дни в автономните територии трябва да се проведат избори за негов наследник. Смъртта на Ясер Арафат беше официално обявена тази сутрин. Според говорителя на френската военномедицинска служба, той е починал в 4.30 часа българско време. Причина за смъртта не се съобщава.
Вестта за кончината на Арафат съобщи говорителят на френската военномедицинска служба ген. Кристиан Естрипо: "Господин Ясер Арафат, президент на Палестинската автономия, почина във военната болница "Перси" на 11 ноември 2004 г. в 3.30 часа."
Днес френският президент Жак Ширак посети болницата, за да се сбогува с починалия политик.
"Дойдох, за да сведа глава пред президента Арафат и да му отдам последна почит. Изразих най-искрените си съболезнования към неговата съпруга, семейството и приятелите му. Обръщам се към палестинския народ и неговите представители с послание за приятелство и солидарност. Франция, разбира се, ще продължи безуморно да работи за мира и сигурността в Близкия изток", заяви френският държавен глава.
Заради френските закони за поверителност на информацията, няма да бъдат давани заключения за причините за смъртта на Ясер Арафат. Той постъпи в болницата на 29 октомври със стомашни проблеми. В средата на миналата седмица изпадна в кома, а животът му беше подържан изкуствено. Диагноза така и не беше оповестена. Според източници от обкръжението на съпругата на Арафат - Суха, причината за смъртта е спиране на сърдечната дейност. Френските лекари изключват възможността Арафат да е отровен. Медицински източници обаче потвърждават наличието на "аномалии" в кръвта му.
Самолет на френските военновъздушни сили, превозващ тленните останки на Ясер Арафат, излетя от Париж за Кайро. Поклонението пред палестинският лидер ще бъде утре, в египетската столица. Ясер Арафат ще бъде погребан в събота, в щабквартирата му в Рамала.
Палестинският лидер искаше последният му дом да е в Храмовия хълм в Източен Ерусалим, но израелското правителство категорично отказа. Арафат ще бъде положен в пръст, изкопана край стените на джамията "Ал Акса" на Храмовия хълм - третото най-свято място за мюсюлманите след Мека и Медина.
Палестинската автономна власт обяви 40-дневен траур в памет на Ясер Арафат. През първата седмица от траура училищата и правителствените институции ще останат затворени. Знамето на главната квартира на палестинската власт в Рамала беше спуснато наполовина, а телевизията излъчи откъси от Корана на фона на лика на покойния президент. Новината за смъртта на Арафат предизвика протвиречиви реакции в Близкия изток.
Десетки хиляди хора в палестинските територии излязоха по улиците, за да дадат непосредствен израз на скръбта си. В ивицата Газа опечалените носеха знамена и плакати с лика на Ясер Арафат. Във въздуха отекваха изстрели, но нямаше сблъсъци. Общата атмосфера бе по-скоро на тъга, отколкото на гняв. Сред множеството бяха и стотици членове на радикалните палестински групировки. Те се зарекоха да продължат борбата срещу израелската окупация.
"Сега в Палестина ще бъдем по-обединени. Ще поемем ангажимента да продължим борбата срещу окупацията и да продължим делото на Ясер Арафат", заяви Мохамед ал Хинди, лидер на "Ислямски джихад".
"Бригадите на мъчениците от Ал Акса" - въоръженото крило на движението "Ал Фатах" на Ясер Арафат, призова за масови удари срещу Израел. В декларация се казва, че организацията смята правителството на Ариел Шарон и ционистките врагове за виновни за смъртта на Арафат, защото три години са го държали затворен в щаба в Рамала.
"Хамас" също обяви, че смъртта на Арафат ще засили решимостта й да продължи нападенията срещу Израел.
Израелското ръководство изрази по-скоро облекчение от смъртта на Арафат. Премиерът Ариел Шарон отбеляза, че сега се открива възможност за нов етап в израелско-палестинските отношения.
Президентът Моше Кацав изрази надежда, че новото палестинско ръководство ще отвори "нова глава" в отношенията на автономията с Израел. Кацав заяви, че преговорите може да бъдат възобновени, ако се сложи край на тероризма и насилието.
Министърът на правосъдието Йосиф Лапид бе по-краен. По думите му, Арафат не само е оглавявал тероризма срещу Израел, но е стоял в основата и на световния тероризъм: "Той беше кръстник на "Ал Кайда" и на Бен Ладен. Сега вероятно имаме нова възможност да започнем преговори с онези палестинци, които наистина искат мир."
По думите на Шимон Перес, който получи Нобелова награда за мир заедно с Ясер Арафат и покойния израелски премиер Ицхак Рабин, палестинският ръководител е сгрешил, като е избрал "пътя на тероризма"
След смъртта на Ясер Арафат трите ръководни поста, които той заемаше, бяха разпределени. В съответствие с основния закон на палестинците, изпълняващ длъжността президент на Палестинската автономия става председателят на парламента - Раухи Фатух.
На спешно заседание на парламента Фатух положи клетва като временен президент. Основната му задача сега ще е организирането на избори за президент. Това трябва да стане в срок до 60 дни. Фатух е смятан за прагматик, но според повечето коментатори едва ли ще изиграе важна роля в дългосрочна перспектива.
Бившият палестински премиер Махмуд Абас ще наследи Ясер Арафат като ръководител на Организацията за Освобождение на Палестина. 69-годишният Абас е дългогодишен сподвижник на Арафат и беше негов заместник в ООП. Той поема поста, който дава най-много власт.
Твърдолинейният политик - Фарук Кадуми, оглави движението "Ал Фатах". Въпреки че Кадуми е против мирните преговори с Израел, днес той изрази готовност за разговори с Тел Авив. Кадуми живее в Тунис и едва ли ще се върне в палестинските земи.
Премиерът Ахмед Корая ще изпълнява част от останалите правомощия на покойния палестински ръководител.
Междувременно израелската армия обяви пълна блокада на окупираните територии на Западния бряг на река Йордан, заради опасения от възможни атентати. Мерките за сигурност в цялата страна са засилени.
Политическите коментатори в окупираните територии не очакват изблик на насилие и проблеми в сферата на сигурността.
На журналистическия въпрос "Каква е ситуацията в палестинските територии сега?", анализаторът Талиб Ауад отговори: "Всичко за една седмица спира в Палестина. Махмуд Абас ще бъде ръководител на Организацията за освобождение на Палестина. До 60 дни в Палестинската автономия трябва да има избори за нов президент. Дотогава функциите му поема председателят на парламента Раухи Фатух."
"Какво да очакваме в близките дни. Трябва ли да се страхуваме от ново насилие?"
"Не. Сега мислим за утрешното погребение в Кайро, а после и за погребението в Рамала. Мисля, че всичко ще мине без проблеми."
"Израел днес наложи блокада на Западния бряг, заради опасения от нови нападения и насилие. Оправдани ли са тези страхове?"
"Мисля, че Израел предвижда такава ситуация, но в Палестина всички очакват погребението на Арафат. Хората просто скърбят. Арафат не беше просто председател на Организацията за освобождение на Палестина, той беше наш ръководител - на целия палестински народ, повече от 40 години."
Смъртта на Арафат предизвика реакциите на световните лидери. Френският президент Жак Ширак призова за прилагане на международната пътна карта за мира в Близкия изток. Ширак се обърна към международната общност с призив да използва "цялата си тежест" за осъществяване на заложеното в пътната карта. Този план беше подкрепян и от Арафат, напомни френският президент.
Президентът на САЩ Джордж Буш каза, че смъртта на Арафат е значим момент в палестинската история.
Руският президент Владимир Путин заяви, че смъртта на Ясер Арафат е тежка загуба за целия палестински народ. Генералният секретар на ООН Кофи Анан заяви, че Арафат ще бъде запомнен като човекът, който през 1988 г. накара палестинците да приемат принципа за мирно съжителство между Израел и една бъдеща палестинска държава. Предишният американски президент Бил Клинтън изрази съболезнованията си на палестинския народ, но изрази съжаление, че палестинският президент е пропуснал възможността през 2000 г. да осъществи мечтите на палестинската нация.
Кончината на палестинския лидер първоначално разпали противоречията между Израел и палестинците. Тел Авив категорично отказа да даде последно убежище на палестинския ръководител в Ерусалим. 75-годишният Арафат на няколко пъти е декларирал желанието си да бъде положен на Храмовия хълм в Източен Ерусалим. Израел се страхуваше, че ако позволи погребение там, ще легитимира политическите претенции на палестинците върху града.
За изминалите 40 години Ясер Арафат е лидер и символ на палестинското движение за независима държава. За палестинците той беше страстен боец за свобода, за Израел - брутален терорист и пречка пред мирния процес. Кончината му потапя Близкия изток в нов период на несигурност.
Арафат е роден на 4 август 1929 година - по личните му уверения в Ерусалим, според биографи - в Кайро. През 1958 г. основава движението "Ал Фатах", а 10 години по-късно е избран за ръководител на Организацията за освобождение на Палестина. Ръководи въоръжената кампания срещу Израел от съседните страни - Йордания и Ливан, което води до експулсирането му оттам и изгнаничеството му в Тунис. Преди 10 години Арафат получи Нобелова награда за мир, заедно с тогавашния израелски премиер Ицхак Рабин и външния министър Шимон Перес.
През 1996 година е избран за президент на Палестинската автономия. След силен международен натиск едва миналата година се съгласява да назначи премиер - Махмуд Абас. Кабинетът му просъществува по-малко от четири месеца, заради отказа на Арафат да преотстъпи контрола върху службите за сигурност.
