Той беше одобрен през август след много спорове в македонския парламент.
Планът дава на етническите албанци повече контрол в общините, в които те са мнозинство. Противниците на закона се опасяват от пореден взрив на сепартизма.
Повечето македонци смятат, че ше се стигне до федерализиране на страната по етнически признак.
Македонците са записани като съставляващи 65 процента от двумилионното население на страната. Данните са от официалната статистика на македонското правителство. Тоест повече от 1 милион и 300 хиляди. Албанците са една четвърт - или около половин милион души.
Според подложения на референдум план за децентрализация броят на общините в Македония се намалява от 123 на 80 и така в няколко от тях албанците стават мнозинство.
В основни центрове като Скопие и Струга, където албанците са 20 процента от населението, албанският език става втори официален. Това даде повод Струга да заплаши да се отдели като самостоятелен град-държава, ако новият план бъде приет.
Въпреки критиките към закона, международната общност предупреди, че ако след референдума се запази старото териториалното устройство, напредъкът на Македония към Европейския съюз и НАТО ще бъда застрашен.
До самия ден на референдума двете страни - опозицията и гражданските сдружения от една страна, и властта и международната общност от друга, останаха на ясни, но противоположни позиции.
Според създателите на закона - той е основна част от Охридското споразумение, което с посредничеството на Запада през 2001 г. сложи край на седеммесечните сражения.
Според критиците му, с новото териториално устройство албанците стават мнозинство в 16 общини. А в повечето градове, включително и Скопие, уличните табели и официалните документи ще бъдат не само на македонски, но и на албански език.
Лидерът на най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски заяви "Ние не сме против албанците, но не желаем Македония да се превърне във федерална държава. Ние, като партия, не твърдим, че предишния закон за 123 общини е идеален. Има нежда от поправки, но не и по този начин, който дава много възможности на радикални структури да попречат на Македония по пътя й към ЕС и НАТО."
Албанците също имат своята теза.
"Процесът на децентрализация трябва да завърши колкото се може по-бързо, а даденият шанс от ЕС не трябва да се пропуска", убеден е Али Ахмети - лидер на албанската партия от управляващата коалиция "Демократичен съюз за интеграция".
Премиерът Хари Костов обяви, че ще подаде оставка, ако избирателите отхвърлят закона и предупреди, че етническото напрежение ще се възобнови, а чуждите инвеститори ще се отдръпнат от Македония.
