Клетвите са три пъти повече от благословиите. Това показва изследването на проф. Лилия Крумова-Цветков, събрано в книга за благословиите, пожеланият и клетвите в българския фолклор.

Тя обаче допълва: "Не бива едностранчиво да се тълкува това. Благословиите са играли важна роля в живота на българина, която е била общественозначима".

Ако бройката ви притеснява, трябва да знаете, че те поне са много по-обемисти и по-богати, докато клетвите им отстъпват по дължина.

"Клетви има там, където има и псувни. Жените кълнат, а мъжете псуват", казва още по темата етнологът проф. Георг Краев. По думите му това е лечеви акт – единият е оплодителен, а другият е убиващ плода, а благословията се появява между псувнята и клетвата.

В клетвите обаче няма вулгаризми, отбелязва българистът проф. Крумова-Цветков. "Вулгаризмите са от гледна точка на аграрността, на големия феномен, който се нарича плодородие. Християнската култура твърди, че е грешно и така хората застават между чука и наковалнята. Затова идва кумът, който благославя. Той поема греха на своя гръб", обяснява проф. Краев.