Домакинствата и нестопанските организации, които ги обслужват, държат на депозити в банките над 25 милиарда лева. По последни данни на Българската народна банка, спестяванията ни продължават да растат въпреки кризата.

По данни на Световната банка по-малко от една трета от българите си позволяват лукса да пестят. Близо една трета дори казват, че имат дългове. Следователно финансовото богатство на българите включва едва 20-тина процента от населението. По предварителни данни на Централната банка, ръста на депозити на годишна база за тази година ще бъде 13%.

Депозитите на българите до юни възлизат на 25 милиарда лева. Същевременно кредитите на населението намаляват, защото отпускането им стана значително по-трудно.

А дали тенденцията да не инвестираме, а да пестим е добра?

Семейство Огнянови са пример за домакинство, което кризата не е засегнала пряко. Стефан е запазил работата си, а Бояна е в отпуск по майчинство. От магазина за техника си тръгват например с покупка от 20 лева.

„Имам и малко дете и неизбежно е просто да не се опитвам нещо да спестявам. И това довежда до по-ниски странични разходи и свивания, така или иначе на семейния бюджет”, каза Стефан Огнянов.

„Всичко максимум трябва да се изчисли. Защото детето сега не гълта чак толкова много пари, но колкото повече пораства, толкова повече пари отиват”, каза Бояна.  

В този магазин за техника обобщават, че купувачите вече са много по-разумни в избора си от преди кризата и търсят икономични уреди.

„Климатиците, които са инвертори. Те икономисват някъде около 30-40% от сметката за ток, са част от уредите, които въпреки кризата имат ръст в продажбите”, каза Йордан Вакъвчиев, мениджър на магазин за техника.

Икономистите обясняват, че пестим не защото сме богати, а защото ни е страх за бъдещето си. Свободните пари не се инвестират, а се спестяват на влог или вкъщи. Потреблението намалява, оттам и свежите пари за икономиката.

„Тогава, когато станат оптимисти отново домакинствата и желаят да наваксат за пропуснатото потребление, е напълно възможно спестяванията като агрегат, отново да започнат да намаляват. В смисъл - хората стават по-спокойни, склонни са дори да изтеглят преди спестени суми и да ги ползват за сегашно потребление”, каза Боян Захариев, Институт "Отворено общество".

Големите депозити и инвестиции в жилища са положителна стъпка, само когато икономиката процъфтява и доходите ни са по-големи от нуждите и разходите. Ситуацията у нас е точно обратната - по-ниски доходи, по-ниско потребление и по-малко пари за харчене.