Делът на работещите студенти намалява. От над 50% през 2009 г., те вече са под една четвърт. Този спад се дължи и на работодателски трикове: бизнесът често лъже студентите, оставяйки ги да работят без договор. Младежките синдикални организации сигнализират, че нощен и извънреден труд не се заплаща.

Николай Василев. На 19 години. Работещ студент. Между лекциите изкарва по някой лев като програмист. Той е сред малкото изключения, които имат подписан договор с работодателя си.

"На гъвкаво работно време съм, което ми позволява да съчетавам двете неща. Разбираме се с колегите още в началото на седмицата кога да присъствам", обяснява момчето.

По договор той се води на 4-часов работен ден. Масово, това е предпочитаното работно време от студентите.

"Предимството е, че те са по-гъвкави, не са обвързани със семейство. В същото време заплащането не е същото като за хора с по-дълъг трудов стаж", обяснява Камен Колев от БСК.

Оказва се обаче, че има не малко работодатели, които злоупотребяват. Възползват се от това, че младите хора масово не знаят трудовите си права.

"Дори понякога им казват "ето, сега тук ще ви изпитаме малко, затова няма да имате дори и договор, а после, ако се представите добре ще ви назначим", разказва Даниела Алексиева от КНСБ.

И обикновено студентите не биват назначени. Освен липсата на трудов договор, масово работодателите не плащат и нощен труд на студентите, които работят между 22 часа вечерта и 6 сутринта. По данни на Инспекцията по труда, за последната половин година са констатирани над 16 000 нарушения относно заплащането за работа.